ФОТОЖУРНАЛИЗЪМ, ФОТОГРАФИЯ, ИЗКУСТВО
2011
Фотожурнализмът е нож с две остриета, защото изображението действа по-силно от думите. « Една картина струва хиляда думи » казва Сун Кси в Китай преди две хиляди и петстотин години. Силата на изображението има субективен и политически характер. Когато представяме или говорим за заобикаляща реалност, даваме най-вече свои концепции. (Имам в предвид демократично общество, в което фотографът журналист е свободен да представи събитието със собствен поглед.)
Фотожурналистът има деликатната позиция да представи обективност в събитията, които заснема. Съвсем не е лесно да отразим обективно събитие с платен за това поглед. Естетизмът и качествата на окото ще ни заведат в света на фотографа и само донякъде в реалната обстановка на събитието. Един и същ обект, заснет от различни фотографи е различен, а изборът на журналиста, който публикува събитието, зависи от политизирания му поглед. Самото събитие следва ред други, незаснети и в никакъв случай обективно изяснени.
Добрият фотожурналист е в сърцето на действието, където изискванията за представяне на добър материал са големи и особено във военно време изискват изключителни качества.
Пространство и време са взаимно свързани, но те са толкова реални, колкото виолетовия цвят (отговарящ само на определена дължина на вълната) на минзухара е характеристика на цветето, наречено минзухар. В този смисъл фотографията, взета като изображение на реалността, не показва повече реалност, отколкото всички други опити да представим реалността. Някои фотографи дори да имат по-обективно вътрешно проникновение, то е също функция на външния свят, от който произлиза. Ние отразяваме света с детерминизма на характеристиките, които субективно му даваме.
Субективната визуална идея на човека зад обектива не е единствения недостатък (или привилегия) на фотографията. При всички случаи представения от нас свят е интерпретация и когато е сполучлива, се превръща в изкуство. Ако приемем фотографското клише за реалност, това банализира изкуството, то губи предназначението си. За Тициано „живописта започва, когато това, което гледаме вече няма общо с това, което виждаме“. Големите учени също правят изкуство. Физиката, казва Айнщайн, е вид метафизика, защото няма допир до реалността.
Забелязвате ли принца, стаен в скалата от горната фотография в Тасманово море? Аз го видях със закъснение, след като бях направил снимката.
Голяма част от големите фотографи са били отначало фотожурналисти. Фотожурналистите не са второ качество фотографи, но работата по поръчка и ограниченията от възнагражденията са пречка са свободния поглед. Добре нахранени фотографи, които свободно следват проектите си, се броят на пръсти.
Срещам много хора, повечето млади. Виждам как се забавляват с оригиналната възможност да се разхождат и да си говорят със свещица в ръка. В жестовете им няма нищо религиозно, просто си създават приятна атмосфера заедно. Циганин усмихнато ми предлага свещи на половин цена. Макар рядко срещат се и други млади с блясък в очите, търсещи спасение отвъд трудният свят, в който живеят.
Подобни незабравими мигове изостряха чувствителността ми, помагаха да търся отговори на горящи въпроси, които щяха да ме съпровождат цял живот. Алергията, която започвах да имам спрямо рамките на задушаващия ни детерминизъм, ме караше да не спирам да търся изход. Откраднатите свободни моменти в периода на строежа на комунизма бяха началото на това, което по-късно се разви като стил и цел в живота. Някои хора с подобни идеи завършваха трагично, други се приспособяваха и обезличаваха. Днешните поколения заплащат последиците.
Коментар