“Двадесет и първият век ще бъде духовен или няма да го има!”,  казва Андре Малро, френския министър на културата по времето на Де Гол.

След малкия по площ и население Израел в предишния блог, тук искам да споделя няколко идеи за Индия, Бара, както я наричат индусите, страна с важна роля в развитието на света. Най-голяма по жители след Китай, с трудно управляема демокрация, с най-голям брой бедни и богати, с най-много етнически групи, говорими езици и диалекти, с най-много духовни течения, с най-бързо развиваща се информатика, с още много други най, тук чужденецът е навсякъде добре приет.

Индия има безброй лица, в които всеки може да намери нещо според вкуса си. Тя се развива в тон с останалия свят, но остава винаги загадъчна, понякога неразбираема дори за самите индийци.

Екзотиките на Индия се разкриват за западния свят едва през деветнадесети век. Философи като Хегел, Нитче, Шелинг, Шопенхауер проявяват интерес, но дори индоманията  на английските колонизатори не помогнала да се разбере същината на индийския дух.

През двайстия век европейски философи и историци, без да ползват достатъчно добре санскритски, се захванали да обяснят и представят комплексната Индийска култура. В анализите си, освен това, те проектирали европейския начин на  мислене, причина Индия да остава не добре разбрана.

Големите грешки в санскритските преводи са по-лесно поправими от безбройните фини нюанси на мисълта, пълна с двусмислия и мъгляви концепции. Западното мислене често смесва понятията религия и философия. Например думата “дхарма” на санскритски има религиозен смисъл, но е също е свързана с юриспруденция и начини на държане. От шестте основни брамански школи или традиции, само една се занимава с идеята за Бог.

Индия е еднакво рационална и ирационална, но това не пречи да бъде прагматична спрямо реалността – нереалната “реалност”, реалността и реалната “нереалност” в Индия вървят заедно. Всъщност каквото да кажем, обратното се приема също за вярно. В индуизма, както в юдаизма, водещо значение има писмото, идеята за Бог е абстрактна. Индийците имат грижа човек да не консумира несъзнателно от Дървото на Познанието и дават различни имена на божествената енергия, според начина и мястото на проявлението й. За тях божествения свят има нужда от нас, както ние от него. Санскритските писания са еднакво съществени, подобно на хората с техните действия и отношение им към околния свят. За индиеца да вярвате в Христос или в Ганеш е едно и също, важна е искреността във вярата и респекта към другите.

Направи ми впечатление до каква степен напредъкът сред младите хора в Индия е забележителен. Сравнен със студентите в Китай,  единствена по мащаб на развитие и бройка на населението конкурентка на Индия, не може да не се учудите от голямата работоспособност и качеството на работа на индийските младежи. Китаецът следва наложените му закони без да знае накъде отива. Той напредва, устремен да надмогне себе си, ще ви забележи, ако има интерес и ще ви изостави, за да продължи  наложените му директиви. За младите хора в Индия сте добре дошли в Майка Индия, с която се гордеят и искат да споделят с вас. Любопитни са да опознаят вашия свят, за да се обогатят. Индийците са будни, приятелски настроени, пълни с въпроси, ще ви покажат снимки на семейството си с желание да разберат повече за вашето.

В нашата епоха, в която икономиката е цар, Индия, недвусмислено най-духовната страна в света, след втората половина на миналия век, започна да търгува с духовност. Ашрамите процъфтяха, гурувците, адаптирани към нуждата на всеки, станаха на разположение на всички.

Аз също имах период на залитане. Заминах да откривам Индия и попаднах на ашрама на прочулия се Саи Баба. Той имаше амбицията да обедини вярващите по света с идеята, че всяка религия е лъч към върха на една и съща планина. Ашрамът му в Южна Индия притежаваше болница, университет, дори летище за частни самолети. Облякох бели одежди, медитирах, пях баджани, цитирах мантри, в пуджите преди изгрев се завирах под носа на великия Гуру, за да усетя Божествена енергия. Закръгленият гуру имаше огромни, гъсто сплетени коси във формата на ореол и минаваше пред всеки, за да му даде благословия. Облечен в широка оранжева роба, с артистичен замах той материализираше златни кръстчета и други свещени предмети според вярата на всеки. Това завърташе главите на последователите му и бяха готови да повярват всичко, за да се чувстват по-добре. И защо не, но за мен истинският гуру прави необходимото за всеки без да го афишира, както правят всички Големи сред хората.

В духовната фабрика на Сай Баба не усетих нищо Божествено и продължих на юг към градчето Тируванамалаи, скътано до планината на Шива.  В Ашрама на Шри Махариши, свят човек, живял в началото на миналия век  усетих за първи път  духовната прелест на Индия.  На това място имаше мир, хармония и духовност, които ви изпълват и отварят към нещо необяснимо.

С радостно чувство и нова енергия продължих на юг към Индийския океан при градовете Кошин и Гоа. По пътя отседнах в Пондишери, където ме  насочиха към стара колониална къща, превърната в музей – Ашрамът на Шри Оробиндо и Мер. В обширния двор с разнообразни растения, сред крясъци на непознати екзотични птици, най-впечатляващ беше огромният банян, извисен като пазител над широка, обилно отрупана с цветя гробница. Към нея се проточваше дълга редица от поклонници с по едно цвете в ръцете. Всеки от тях отиваше до гроба, заменяше го с друго и се оттегляше с поклон. Във въздуха витаеше особена тържественост. Лицата на индийците излъчваха мир и благоговение. В Самадхи (името на гробницата и състояние на свръхсъзнание) са положени телата на Шри Оробиндо и спътницата му Мер,– сподели възрастна индийка от опашката и допълни – Мер даряваше всеки с цвете, излъчващо вибрацията, която му помага. Днес продължаваме да разменяме цветя с тази, която знаеше да обича безусловно. Наричахме я Майка.“

Ашрамът се оказа временно затворен за посетители, но произведенията  на Шри Оробиндо и Мер можеха да се закупят в книжарницата от другата страна на улицата. До плейадата на Шри Оробиндо от двадесет и два тома, бяха наредени други издания на английски и френски. Библиотекарката, приказлива, възрастна индийка, с жив спомен за Мер ме изчака да се огледам и сподели няколко думи за Божествената майка, създателката на ашрама, която се грижела за Шри Оробиндо и за всичко свързано с наречената от нея „Лаборатория за естествено човешко развитие“. Названието „ашрам“ не отговаряло на техните цели.

За Шри Оробиндо разбрах повече от собственика на  Гест хауза, където преспах. След дългогодишно отсъствие и блестящо дипломиране в Оксфорд, той се прибрал в Индия. Загрижен за освобождаване на страната, той приложил първи принципа за ненасилие и със съмишленици организирал революционното движение в страната. На първо място изисквал осъзнаване на народа, а революционните действия трябвало да се извършат без агресия в рамките на закона.  След много перипетии, включително затвор, за него станало ясно, че Индия ще се освободи. По-важна била нарастващата опасност човечеството да се самоунищожи от настъпващата сянката на национал-социалистите, както и от галопиращото развитие на съвременните технологии с дъх на атомно въоръжаване. Той се оттеглил от политиката и социалния живот, и с постулата, че човешкият вид не е статичен, започнал да експериментира по естествен, физически път, възможността видът ни да мутира с възможност за ново, разширено съзнание. След като превел и анализирал непознати дотогава текстове от времето на ведическите риши, той съпоставил експериментите си с  правените в далечното минало и така създал Интегрална Йога. Малко преди да напусне тялото си, той довършил на блестящ английски език, с „думи, които виждат“ епопеята Савитри от 23813 стиха за сътворението и съдбата на човека.

 Грабна ме възможността човек да мутира по естествен път, а не да бъде превърнат в робот с повишени качества от трансхуманистите, съвременните инженери на бъдещето.

Посетих създадения по идея и планове на Мер град Уровил, символ на свят без ограничения и граници, където на всеки човек се дава възможност да се изрази според ценностите, които носи в себе си, при положение, че го прави съзнателно.

От французите, които срещнах, разбрах че в Париж е създаден Институт за „Еволютивни търсиния“, посвен на работата на Шри Оробиндо и Мер. Оказа се, че директорът на Института в Париж е бил близък с Людмила Живкова. Те си спомниха за нея и ми разправиха как Людмила посадила в центъра на града 1300 рози по случай годишнината на България. Добавила и българска пръст към тази на стотина държави, символизиращи единството на света без граници и ограничения. Людмила била възбудена и в речта си говорила за наближаващия край на диктатурите и дивашките отношения между хората. Спомних си веднага как българските власти оповестиха, че на връщане от Индия Людмила е паднала с емболия в банята си. Малко след това Големият Съветски Брат за утеха дари татко Тодор с медал и названието Генерален секретар на Партията (единствената Партия).

В Париж се запознах с творчеството на Сатпрем и с „Дневника на Мер“ – 13 тома (6000 страници) – труд феноменален за  опита на Мер с усвояване на супраменталната енергия. Това ме стимулира да преведа за българските читатели три книги от Сатпрем.

Преди два месеца се упътих към най-високите пътища на Индия между 4500 и 5400 метра между областта Джаму Кашмир и Химашал Прадеш. В трудни за пътуване условия срещах млади индийци мотористи, наели мотори и топли дрехи, запалени да откриват родината си. В заледената обстановка те се групираха, за да си помагат и опазят от премръзване. На някои липсваше бензин, други лепяха спукани гуми, но винаги усмихнати, услужливи, готови да обърнат внимание на всеки. Преди десетина години по същите места минаваха само камиони от армията.

И една интересна статистика: в Индия изнасилена жена има през всеки 22 минути, докато във Франция през всеки 9.  60% от заемите в банките от индийците се взимат за женитба на дъщеря, отговарящо на чеиза при нас. В кастовата система наред с четирите основни нива, в обществото има над 5000 касти.

По време на Дарий персийската империя е стигала до реката Индус, наричана тогава Хинду (Синдху). По-късно Александър Велики конкурира Дарий, стигна до тук и вкарва в гръцкия език думата Индия. Браманите, единствени ерудирани в страната, не се интересували от минало, нямали отношение към история, причина да имаме толкова оскъдна информация за миналото. По-важен бил  митологичния, символичен и мистериозен израз на думите. Това ни е лишило от писмена история за далечното минало на тази фантастична страна. Името Индия идва от англичаните, наричана от тях „Индиите“, на френски – „Les Indes“, които включвали Бангладеш, Пакистан, по-рано и Афганистан.

В сънищата ми се появи Марко Поло с фотоапарат да пресича тези фантастични места, богати на традиции и мистични фигури и това преди епохата, когато руснаци и американци разбиха афганската култура, и китайците да унищожат Тибетската, а днес и уигурската.

Да не говорим за Путин, който днес иска да унищожи най-близката до руската култура, украинската. (Добавям последното изречения 13 години по-късно, препрочитайки този блог по време на руската агресия в Украйна.)

често социалния успех на някои хора е следствие на невроза. Последствията се заплащат от милиони.

( Созопол )

На земята има ключови места, които имат голяма роля в историята на човечеството. Израел е такова място с държава, по структура и развитие, единствена по рода си.

Изградена на границата на възможното, тя е стимул и провокация. Събрани от цял свят, донесли със себе си всички култури, в продължение на три хиляди и петстотин години отхвърляни отвсякъде, евреите се прибират отново там, откъдето са тръгнали. Цената за това са шестте милиона избити през Втората световна война.

Израел е единствен случай държава с народ, просъществувал над три хилядолетия, за няколко десетилетия успял да създаде нова държава, при това в пустиня, която превръща в градина. Това не може да не провокира архаичния свят наоколо. За съжаление става дума за народи с общи корени, които държат за една и съща земя. Въпрос неразрешим, както е станало между Каин и Авел, първото братоубийство, модела за неузряло човечество и пример на много нива навсякъде по света.

Странна държава, изтъкана от противоречия, които се оказват чудесен мотор за прогрес. Оцелява този, който е с една дължина пред другите. Идеалът на Саломон е да създаде „заинтересован алтруизъм“, измислен преди три хиляди години и основа на еврейското мислене. Това е условие за оживяване и прогрес на всеки човешки колектив. Доброто състояние на всеки зависи от това на ближните му, нещо трудно смилаемо за места, където прогресът е проблем. Благодарността е свързана с обич, неблагодарността с омраза, засилена, когато задлъжняваме. Светът дължи на евреите както идеята за Бога, така и за паричната обмяна, начин за откупване на свободата. Църковните канони в средновековието са насилвали евреите да се занимават с пари, което е създало най-добрите банкери в света.

В Израел всичко е лесно и трудно. Нещата стават бързо, ефикасно, най-често на ръба на възможното. Избор няма, за да се оцелее трябва да се изпреварват другите, нещо, което мотивира и напряга. Жителите са пришълци отвсякъде без да са чужденци. Тел Авив пулсира с ритъма на Ню Йорк, докато Йерусалим, столицата на трите монотеизма, е извън времето. Всеки вярващ е свързан с този град, където ангели и дяволи са намерили общ език.

В Израел всичко е под ръка. На трийсет километра южно от прохладата на Вечния Град, Мъртво море драматично спада с по един метър на година. Това не пречи да се излегнете удобно да четете вестник си в най-богатата минерална баня на земята наоколо с декори в непрекъснато променящи се цветове.

Черни фигури, обилно намазани с кал от морето, се оглеждат в големи огледала. В процъфтяващите оазиси в пустинята, всяко растение, за да остане живо и красиво, получава необходимата капчица вода. Светлината по интензивност е сравнима с Тибетската. Менящите се тонове, сенки и отражения, тук са рай за фотографа. В пустинята всеки камък, всяка форма е история. На 400 метра под морското равнище, човек не изгаря от слънцето, въздухът е чист и богат на кислород.

На север по продължение на реката Йордан декора е различен. Сред митичните пейзажи натежали от история, се намира средновековният Тцват (Сафед), градът на кабалистите. За разлика от Меа Шарим, квартала на крайно религиозните в Йерусалим, тук никой не ви пречи да снимате. На въпросите ви ще отговарят любезно, с желание.

Храната в Израел е екологично чиста, с вкус на земята на която, според еврейския закон, се дава почивка всеки шест години. Опитвате от всички кухни на земята, донесени от преселниците.

За разлика от Китай, където надписите в страната са само на китайски, тук се ориентирате на четири езика. Колите карат бързо, полицаите имат достатъчно други грижи, но цифрова техника на високо ниво има око за всичко и нарушителите се наказват.

Преди 2000 години римските кохорти начело с Титус разрушават за втори и последен път Свещения Храм. Потушават най-големия бунт в античността и избиват близо един милион евреи. От Храмът в Йерусалим е останала Стената („стена на плача“ е европейско название, чуждо на евреите).

Разпръснати по света, евреите са свързани помежду си със Закона, написан в Тората, за тях дар Божи, който е станал основа на всички прогресивни закони, урок и провокация за които не искат да го разберат.

Създаването на Израел подписва в известен смисъл и края на юдаизма. Темата е двузначна и изразява многостранността на евреите, голяма част от които са извън страната. Израел е демократична държава с религиозен аспект – трудна комбинация, обратна на също трудния за разбиране Иран, най-големия враг за Израел. В талмуда се казва, че религия, която се меси в политика, е корумпирана, а политика, която ползва религия, анулира качествата си. В юдейският закон, обединяващ евреите от хилядолетия, дори не се предполага правото на държава. Евреинът е създаден да бъде мост, но не да притежава нещо трайно. Притежанието, когато го има, трябва да се превръща във връзка за нещо ново, в противен случай се обръща срещу притежателя си. Голяма част от съвременните млади хора в страната, обхванати от жажда за интензивен живот, обръщат гръб на традицията. Кодовете се нарушават за сметка на пълноценното изживяване на настоящия момент. От друга страна крайно религиозните  не признават Израел за държава преди идването на Месията, който същевременно е символ на световно братство между народите (а не като божество в човешка форма!).

И най-голямото противоречие е, че правото на защита на всяка държава предполага въоръжаване и при военен конфликт агресията е неминуема. Това е извън кодовете на еврейската традиция, в основата си със стремеж за сдобряване на вълка с агнето. Уди Алън твърди, че това е възможно, ако всяка сутрин на вълка му се доставя по едно ново агънце. Палестинците не биха го отказали, но балами има най-малко сред евреите. Характерни са думите на Голда Маер след войната Кипур с Египед: „Един ден ще простим на арабите за убитите ни деца, но няма никога да им простим децата, които ние убихме.“. Във всичко това се вижда изострената форма на общочовешки проблеми, засягащи целия свят, които засега нямат изход.

Евреите казват на майтап, че шестима от тях са променили човешката история: Моисей с всичко е в Закона; Христос с всичко е обич; Спиноза с всичко е Природа; Маркс с всичко е пари; Фройд с всичко е секс и Айнщайн с всичко е относително.