/ Милчо Левиев, НДК, София /

Музиката е отдаване без притежание, поява, която чезне едновременно с жеста на реализацията. Вибрация, която добива израз според усещането на слушателя.

Музиката и любовта се живеят без планиране и осмисляне, без думи. В тях няма рационалност. Който коментира, ни ги прави истински. Изживяваме момент, който не ни принадлежи. Изразът се съдържа в ефимерен звук, който изчезва едновременно с вибрацията, която го поражда, превръща се в усещане, различно за всеки. Звукът ни докосва и оставя място за следващия, подобно на движението в балета.

                                                                                        / Национален балет, София /

Първите изкуства са свързани със звук, ритъм и танц поради техния нематериален, ефимерен характер. Движението на телата в ритъм и форми в пространството е отдаване без материална следа.

Дъхът, който ни дава живот е неуловим и не подлежи на притежание. Притежанието ни отделя от потока на живота.

Намерили опора в грубата материя, много от нас решават че живеят. За съжаление това става в неразбрани мигове, изпълващи живота с динамиката на промените и интензивността на усещането, което пораждат.

                                                                  /Галерия в Сохо, Ню Йорк/

Успялата фотография съчетава мига с усещането на фотографа, който превръща бягащия момент в материя. Художникът материализира върху платното това, което композиторът излива в тонове, а скулпторът в комплексна материя.