САМОТА И ФОТОГРАФИЯ
2009
Доколко в самотата сме сами? Доколко сме заедно, когато сме заедно? В умението да бъдем сами, не сме ли по-качествено заедно, когато сме заедно? А понякога заедно, не сме ли ужасно сами?
Ако не сме сами, възможно ли е да правим добра фотография?
На арабски al wahda означава едновременно самота и заедно. Всяко живо същество, стига да не в патологично състояние, се намира в непрекъснат обмен с околния свят.
“Сам в света” е противоречие, защото светът е множество от всичко, но това не пречи да се чувстваме сами в сърцето на огромна тълпа.
Има и продуктивна “самота”. В нея споделените плодове носят радост.
Когато фотографът краде мигове от живота, с цел да ги превърне в история, той е задължително сам. Фотографията не сътворява история във времето. Това е привилегия на живописта. Фотографът лови мига, откъснат от непрекъснатото пресъздаване на живота и фантазията му затваря в кадър съответна история. Това става само в самота.
Самотата в обществото е най-добрия еталон за различаване, както и най-добра защита спрямо сливане с цялото.
Големите сред хората са осъдени на самота. Тя още повече ги отделя и приближава до всички.
Ницше ни вкарва в друг аспект на самотата: “Самотникът в самотата си гложди сърцето; потопен в множеството, тълпата го изяжда. Въпрос на избор.”
Какво да кажем за детето, което добило сигурност от родителите си, не се чувства никога само. Или за мъдреца в пустинята, който в тишината, освен пулса на сърцето си, лови ритъма на Вселената.
За Достоевски най-трудните моменти в затвора идват от невъзможността да остане сам.
Самотата е най-добрата подготовка за смъртта.
Двама влюбени са обгърнати в самота, в която светът губи стойност. Мистерията на любовта е сравнима с тази на смъртта.
Мистикът стопява самотата в Божествения свят. Всяка религия, преди да бъде интерпретирана и изкривена от егоцентрични амбиции, запълва човешката самота и страха от неизвестното свързано със смъртта и времето.
В съвременното общество все по-често се чува: или “чувствам се самотен”, или обратното – “не ме оставят на мира”.
Човекът е единственото същество, което откъснато от Природата, търси свой ближен, за да се реализира.
Октавио Пас: “Човекът е носталгичен и търсещ на своя източник. Затова когато чувства себе си, същевременно чувства самота, липсата на ближен. … …тази самота има двоен смисъл: човек добива съзнание за себе си, същевремено има желание да излезе от себе си. Самотата, която дори е основно състояние на живота ни и взимаме като постижение и прочистване. Пълнотата, щастието от връзкъта със света идва след преминаване през лабиринта на самотата. ”
Всеизвестна истина е, раждаме се и умираме сами, но докато сме живи, искаме да съберем в едно живота и смъртта, времето и вечността. Имаме интуицията за единство на противоположностите, но живеем в реалност, която ни убягва. Единствено в акта на любовта творение и рушене се сливат в едно.
Фотографията е любов, която се осъществява на мига и в самота.
Коментар