/ Сосувлей, Намибия /

Фотографията може да бъде приета като подсъзнателен диалог между селекция и изключване докато изборът на форми проговори.

Преди да погледне във визьора, фотографът определя същественото, което ще сложи в кадър. Художникът материализира вътрешното си усещане в цветове, които добавя върху платно. Фотографът изключва ненужното от композицията и свързва елементите. Погледът към външния свят изразява вътрешния му живот, а успехът на сниманото зависи от избора на сюжета, кадриран в определени условия.

Добрият фотограф не се учудва, не търси оригиналност, не имитира. В почерка му няма клонажи.

Фотографиите не са снимки. Гледам не означава виждам.  Андре Кертез преди  близо сто години намира, че добрият фотограф с усета си може да снима навсякъде всичко. Физическият факт може да дава психически ефект, който променя качествено зрителя. Тогава изкуството не е допълнителен товар към тежестите и задуха в живота.

Пиша тези редове в памет на Кати Хорна, въодушевен от изложбата й в Париж. Kati Horna (1912 – 2000 ) http://www.jeudepaume.org/?page=article&idArt=2010