Безлунна нощ. Тишина. Провиквания на птици. Невидими, неизвестни, както звуци в огромна катедрала. Меката светлина на няколко лампи воалира кристалните очертания на млечния път над главите, но осветява мястото, където животните идват да утолят жаждата си.

От дълбокия мрак в далечината с плавни движения се изписват очертанията на растящи мистериозни фигури. Вечността добива форма, отначало с няколко сенки, после с огромни тела и техните малки в краката. Веят уши, пристъпят тържествено и потапят хоботи във водата.

Не съм ги очаквал и захласнат снимам с подръчното в ръце. Нямам време да търся необходимите за случая фотоапарат и обектив. Дървото наблизо се превръща в статив – 1/6 от секундата, нищо, става… Движенията на телата са плавни, очите на гигантите сякаш ме поглеждат с одобрение.

Минават няколко минути и вечността поглъща виденията обратно в мрака на нощта и така е ставало в последните няколко десетки хиляди години.