Северното ни море е диво и красиво. На Камен бряг през месец юли готвят концерт по изгрев на слънце .

Настанявам се в Шабла при бай Пешо близо до стария фар. През 1857 година Султан Абдул Меджид постоил този най-висок фар на Черноморието. Тук биланай-източната част в тогавашната Отоманска империя. Стаята ми над морето и шумът на вълните заместват  изискванията за удобства. Рибената диета в кръчмето и  морската шир отпред са напълно достатъчни.

Плувам често до счупения кей в залива.  Преди години от там минал кораб, било мъгливо и разсякъл кея на две, днес станал убежище на корморани. Гостувам им, а те шумно се разпиляват и се връщат с крясъци. След морето бързам да се мушна под две стърчащи ръждясали тръби на броени метри до кръчмата на бай Пешо, от които струи гореща минерална вода . Аромата на сяра, който излъчвам вечер ме пази от комари. Предупредили са ме, че от нефтовите съоръжения понякога излизат незапалени вредни газове, но контактът с Природата е незаменим.

Идеята за изгрев с концерт на Камен Бряг е чудесна. Англичани, подмамени от хубавия климат, идвали на лов за евтини къщи по красивото ни крайбрежие. Певецът е един от тях и на първи юли по изгрев слънце ще сподели радостта си от началото на лятото с песен. Станало било традиция.

Небето се зачервява и слънцето подава физиономията си зад мрака на хоризонта. Погалени от свежия сутринен бриз феновете на концерта са накацали кой по скалите наоколо, кой на покрива на колата си. Новият ден започва с хубавия тембър на англето:  “Good morning Bulgaria и добавя Оne rakia more ?“ Много е готин! И има право, нощта явно не е била лека. Героите преспали на място, повечето изглеждат махмурлии.

След концерта  решавам да видя как живеят малкото останали в рибарско селище рибари.

Повечето изглеждат тревожни, чувам ги как се опасяват: „Наблизо прокапва нефт и бившите другари имат намерение да го използват барабар с брега наоколо…”, споделя един от тях. Седнали сме на пресни миди и студена бира, вижда се каква сила им дава морето и колко са безпомощни пред незаконията на новите богати. Вероятно от наивност и липса на самочувствие, тези хора се оплакват и приемат каквото им поднася живота. “Тази година слава Богу, още сме тук…” подхвърля с усмивка един от тях. Лодката му почти изгнила я нарекъл „НАДЕЖДА“.

Не мога да преценя мащаба на рибарската драма, но срещата ни е  изпълнена с хубави чувства, без нищо комерсиално. Атмосферата е по-сърдечна от много други. Рибари вадят риба навсякъде по света, но от родната по-вкусна няма.

Но да се върна към празника с изгряващото слънце, символ на свобода, а за мен още по-вълнуващ, защото последното ми идване тук е било преди 89-та година. Концертът е вълнуващ, купонът започва с дух, но малко след това голяма част от хората започват да подчертават, че им е весело. Истинското се загуби.

За кратко време всички сме заедно, после много бързо, както навсякъде другаде, се получава отново  „всеки за себе си“. Едни преиграват, други да препиват, трети просто забравят къде се намират. Слънцето се качи високо на небето и искрената радост се загуби.

Но да не се лъжем, истински преживявания в този свят са привилегия на малцина. Проблемът е общочовешки. А България е толкова хубава! На българска земя могат да се случват чудесни, много по-истински неща от други места по света. Живеем в епоха, в която вече няма страна, която да не се поставя под въпрос (освен тези, които не са разбрали, че животът на планетата ни изисква глобални промени). Налага се навсякъде всички да пораснем, за да оцелеем или да се задушим от егоизма си.

Когато човек тежи на мястото си, в една държава, която може да осигури това, радостта идва естествено и автоматично се споделя.

Good morning Bulgaria ! – звучи толкова добре.