/ Сахара, Мавритания /

След толкова много време Слънцето не е казало на Земята :  « Ти ми принадлежиш ! » . Подобна любов сред хората осветлява цялото небе. – Хафез, 12-ти век

В тишината на Мавританска Сахара бедуини и животни ритмично се движат загърнати от безвремие. Пустинята казват, съдържа есенцията на живота, неразделно свързан със смъртта.

Евреите се спасяват от робството в Египет и пресичат пустинята Синай. Изминават 40 години. Позналите робство измират, децата им се лутат, за да изтрият спомена от робията и с ново съзнание да изградят живота по различен начин. Урок за всички времена, за всички нации, валиден за новоизграждащия се свят, особено днес, когато на всички ни е необходимо да отречем съществуването на управляващи диктатори.

                             / Синай /

Урокът от библейското писание:

–       Всяко жилище е временно – всяка ситуация е временна.

–       Да не се инсталираме трайно никъде.

–       Всеки дом е единствено подслон и нов повод за номадизъм.

–       Всяко застояване е времененно.

–       Всеки успех е ефимерен, всяка радост преминава, всяко богатство е незначимо спрямо есенцията на живота.

–       Дори самото пътуване е временно.

–       Пустинята е само преход.

–       Единственото нещо, което ни остава да правим е ДА НАПРЕДВАМЕ.

И да не бъркаме търсенето на идентичност с възможност за притежание. Смесим ли притежание с идентификация, вече нищо не ни принадлежи истински. „Искам да бъда“ звучи човекът, който намира живота в себе си и навсякъде, където го има, докато „искам да имам“ ни превръща в предмет сред предметите в живота.

В Петокнижието първата Божа дума е свързана със Свобода. След това идва ред как да намерим себе си, да се развиваме и споделяме, за да може човешкият род да осъществи ролята си.  За евреите това ненадминато литературно произведение е единственото потвърждение за Божие присъствие. Най-много издавано и най-погрешно превеждано, то е източник на безброй недоразумения.  Да си обясните многосмислието на този кодиран за безкрайни интерпретации текст в превод, е все едно да целувате любимата си през носна кърпа. Изключение правят интерпретациите на някои високо еродирани рабини, които обясняват текста и възможните грешки.