През тази нощ едно от най-красивите авенюта в света ще се превърне в градина. 8000 парцела по 300 кг. всеки, се полагат по дължината на авеню де Шанзелизе.

Селското стопанство във Франция надава вик: “Ще ни бъде ли или не?!”. Спонсори инвестират над четири милиона евро с въпроса Франция ще може ли да продължи да храни себе си? Телета и агнета се пекат от селяни пред кметството на града – селското стопанство e в сърцето на Париж! – гражданите да вкусят директно от селски ръце.

Времето е разкошно и който не е избягал от града за трите празнични дни, ще се наслади на новата екзотика. Следващия вторник шест реда коли отново ще се задвижат в двете посоки на авенюто, все едно нищо не се е случило.

 Фотографиите показват как се изгражда градината през нощта и погледа откъм Триумфалната арка през деня.

Приятна разходка.

Споделям няколко сапунени мехура, ефемерни, развинтващи въображението. Мехурите и мехурчетата се съпровождат от музика и сменящи се светлини, които им дават различни отенъци. Хората, някои в унес, други с устрем, опитват да ги ловят.

Днес е нощта на музеите в Париж. Фотографиите са от Гран Пале и от Парамидата в Лувъра.

В музея Гиме, за Азиатски изкуства, публиката наблюдава художничка от Япония, която на фона на стихове и музика рисува огромно пано. Нямам добра позиция, за да я снимам, затова се обръщам към загадъчната усмивка на богинята от Камбоджа. Какво блаженно сладострастие!

В определен ден на седмицата всеки от двайсетте квартала на Париж предлага уличен пазар с пресни храни. Един път годишно (още от 1923-та година) градът предлага два международни панаири, между най-големите в Европа. (с площ 220 000 квадратни метра)

Докато Парижкия панаир е универсален,  Селскостопанският се води  за „най-голямата ферма в Европа“. В гастрономическата част на панаирите има ресторанти, продукти от всички френските региони и  близо 300 щанда с вина.

Супермаркетите и търговските центрове напоследък задушиха бизнеса на дребно, но панаирите по традиция продължават да съществуват. Хората критикуват високите цени и въпреки всичко купуват. Атмосферата задължава. В настоящата кризисна безисходица възможността човек да сподели малко емоции с шопинг утешава. Добрият търговец ще ви разсмее, ще си разкажете нещо и вероятно няма да откажете да купите.

С няколко колеги имаме станд с редки бургундски вина. Избата ни е известна. От същата купуваме избрани бутилки и за Винекселанс, фирмата ни с Яна Петкова  в България.

Продажбите в панаира тази година са слаби и надеждата ни е в наближаващия салон в Единбург. Шотландци пият уиски и бира, но знаят по добре от французите какво искат. Когато купуват не се колебаят и имат повече чувство за хумор от французите. Доброто бургундско се е ляло в английския двор още от времето, когато турците са завладявали Балканите.

В съседната до нас зала са разположени изобретатели. Всеки продава  своя патент и убеждава клиентите си, че живота им ще се промени.

Виното от времето на Ноевия ковчег, свързва хората, отваря врати, отключва блокажи, създава мостове и разчупва граници. Бедният се чувства богат, богатият забравя грижи и проблеми.

Лозата е най-устойчивото растение в природата. Сокът, който дава, разправя истории, различни, според възрастта на бутилката и чувствителността на любителя.

От няколко години търся хора, все едно на каква длъжност и образование, за работа във фирмата ни с Яна (Винекселанс). Изискването е да имат винарска култура, бъдат убедителни и мотивирани,  за да продават тероарни френски вина на клиенти по техен избор.  Тероарът е комплексен термин, свързващ земята, небето (климата) и лозата. Този триъгълник с намесата на винаря ни доставя желаната амброзия. Има още един триъгълник – киселинност, алкохол и танин – в който при постигнати еднакви катети, прави амброзията да остарява хармонично и да достигне до апогей. Това вино ни качва на небето, както всяко постигнато от човека истинско изкуство. Ако човек се замисли, темата за триъгълниците в живота, е много интересна.

Но всичко това не е реклама за Винекселанс. Вина, всеизвестни от векове, не се нуждаят от реклама. Искам само да споделя  проблема на фирмата ни, който е и социален за страната. Между явилите се 350 желаещи да продават вино, всички бяха „компетентни, енологично образовани и с богат, разнообразен опит в живота“. Да, но нямаше един, който да не иска да му се осигури заплата, кола и всички удобства, за да се чувства добре. Сблъсках се с обидени,  „неоценени от обществото“ господа, сменили много професии.  Повечето с голямо самомнение, без усет за контакт и комуникация, страдаха от чувство за свръх ценност (тоест малоценност) с претенции.

Радостната новина е, че напоследък в България се правят все повече салони за дегустиране на интересни български и чужди вина. Винената култура и старите ни традиции на селскостопанска страна се възраждат.

В енологията се учим да дегустираме различни кафета, чай, горчици, чер пипер…, всичко провокиращо вкусовите ни усещания.

В домакинството качественото вино трябва да  определя ястието, което ще го съпровожда, а не обратното.

„Винекселанс“ е бебето ни с Яна Петкова. То е надарено да учи желаещите да разберат многовековната френска винена култура. В сайта ни www.vinexcellence.com пише: „Адаптираме се към всеки клиент, предлагаме консултация за избор на вино, за изграждане на колекции на реномирани ресторанти, на частни изби и магазини. Изготвяме винени листа, обучаваме персонал. Правим го на компетентно професионално ниво, ориентирано към реномирания френски тероар.“

Най-трудното нещо за развиване на бизнес в България се оказва намиране на ангажиран, компетентен работен персонал.

Фотографиите са от тази година в Парижкия панаир.

Тази година между 18-22 март салонът за Модерно Изкуство в Париж „Арпари“ в Гран Пале се превръща в „Арпари+гости“.  Традиционната  концепция на салона се разширява като за първи път се дава възможност на нови галерии да представят идеи по техен избор. Появяват се нови партньори в изкуството, архитектурата, киното, литературата, дизайна, музиката, дори гастрономията. Участват 17 страни с 46 нови галерии, между които Индонезия, Украйна, Мароко, Унгария, Монако, Китай, Африка, Щатите…

Фотографията, между живописта и другите изкуства, заема видно място.

От  другата страна на авенюто Пети Пале представя колекциите на Ив Сен Лоран с триста от петстотинте модела сътворени  от най-големия модист след Шанел.

След ужасите на втората световна война, когато светът се съвзема, Шанел пресъздава големия шик. През 1952 година Ив Сен Лоран, едва 22 годишен модист, възражда Диор. През 1964 година той се оттегля и през 1970 година създава собствената си модна къща. Изложбата днес е феерична, с изключителен вкус, отговарящ на стила на костюмите.

По това време помня как в България най-голямата модна атракция  беше появата на първия шушлек. Успях да се сдобия с един, за да стана модерен, което ми коства продажбата на два стари виенски фотьойла от вкъщи, прибрани на тавана за поправка на пружините.