Имам симпатичен спомен от Ош. След Бишкек, втория по големина град в Киргизия, Ош впечатлява с големия, стар базар, известен по пътя на коприната.

На възвишение с хубава гледка към града се намира скалата на Сулиeйман (Taht-i-Suleiman), един от пророците в Корана. През 1510 година Бобур строи джамия в скала, която според Юнеско, заедно с местноста наоколо, е пример на Свещена планина. Жените от града преди да раждат се качват до джамията с молитва за здрави деца. Без да знам всичко това, инстинктът ме води да снимам града от високо. Вместо входа на джамията със струпани местни туристи, предпочетох децата от фотографията.

На слизане от скалата жени се спират да се молят с ръце обърнати нагоре. Питам минаващ местен защо дланите им са обърнати към небето и после си докосват лицата. “ И да не си вярващ,  ако нещо не ти върви, спри се за момент, въздъхни дълбоко и обърни дланите си към небето – сам ще усетиш… А лицето, то ти е прозореца към света…” – отговори мъжа.

                                                                  /Пакистан /

Следващата година високо в планината, в откъснато от цивилизации пакистанско село,  едно дете държеше дланите си нагоре, а другарчетата му се възхищаваха. Фотография, за която благодарих на Небето.

Небето дава не по-малко от земята, те са взаимно свързани, а ние живеем между тях.

                                                                            / Мароко /

В пътуванията си из ориента забелязвам как не само при проблеми, а при всеки повод, този жест ни свързва към неизмеримото, идващо от свише.