Разликите между хората ни обогатяват, помагат ни да разберем по-добре себе си.

В Ню Йорк веднага ви грабва невероятната енергията на града. Космополитният живот на жителите ви задължава да си сверите часовника или да блокирате и да се приберете в Европа объркани.

Изложбата за Ню Йорк „Времето е от вашата страна“, която направих в София по случай годишнината от 11 септември, дава идея за силата на този град. Тук животът протича най-бързо и напред във времето с добре измерен контрол. Хората живеят с по-малко илюзии или в делир, при необходимост са заедно и най-често сами със себе си.

Поради грешка в полета, пристигам закъснял, в три през нощта. Летището е безлюдно, снимам и скачам в жълтото такси при усмихнат черен. Избираме хотел на Парк Авеню, където имам нает апартамент. Регистрира ме любезна черна дама. Доброто посрещане и богатата закуска на сутринта изтриват умората от нощния полет.

От малкия ми апартамент на 16-тия етаж има чудесна гледка. На покрива шадраван, многобройни дървета и небе, ниско долу пищят сирени, наоколо могъщи небостъргачи свързват небето с земята. Свеж морски полъх се пропива в клетките и възбудата, която ме обхваща се слива с енергията на града. Освен да снимам, нямам друга програма.

Няма град по-лесен за ориентиране от Ню Йорк. Аз обичам да спирам минувачите, да задавам въпроси, да имам физически контакт. Хората тук са с различни  корени, думата чужденец няма тежест. В този град на крайности светът е умиротворен в ред и кодове с широки, но съвсем ясни граници. Времето не тече, а лети. Който не издържа не остава или сдава багажа.

“Това ли е сърцето на Сохо?”, питам забързан елегантен мъж в крачка. “Ха-ха, сърце ли казахте? В този град сърце!?” Смехът му е сърдечен и добронамерен  за разлика от забързаните европейци със строги физиономии (не всички). Двете Лайки под мишниците ми го интригуват. “Обичам да снимам…“ – „Какво например?“ –  „Автентични неща, в случая есенцията, душата на града… ” – казвам и си давам сметка за славянската си сладникавост. Ще ме вземе за някой хахо… “Ха-ха..”,  продължава да се смее янкито. “Есенция, та и душа…! Точно тук не съм ги срещал, boy…” – “boy“, мисля заради белите ми коси. Смеем се и двамата, и той ми показва къде има интересни галерии за изкуство и фотография. Забравям бързо адресите и продължавам напосоки. Оставям нещата да идват сами.

Чарът на Париж се усеща в двайсет геометрично разделени квартали, всеки с различна физиономия. Тук физиономиите се менят на всеки ъгъл. Ню Йорк не е Америка, сам по себе си, той е град-държава, обитаван от всички дяволи и ангели на земята. Има пет общини в квартали, променящи кожата си, винаги с нова и невероятно здрава, излъчваща енергия и невъзможност на незавършения Хомо Сапиенс. Абсурдът прави хората да са по-широко скроени, задължава ги да напредват по ръба на възможното. Една лаборатория за човешки експерименти, в която хората са заедно, едновременно чужди и оптимално организирани, за да успяват. Успехът на всеки е успех за всички и обратно. Който не издържа, изчезва без да пречи. Маргиналните живеят по свой начин, което е в контраста и чара на града. Националностите са групирани според фолклора и културата им.  Всеобщата енергия увлича магически и формира израза на гордите нюйоркчани, за които дух и материя са едно и също. Аматьорството е изключено. Всичко трябва да е на място, а когато не е, получава се 11 Септември (2001-ва година), което вкара човечеството в нова епоха.

Любителите на фотография могат да се разходят в Ню Йорк в галерия № 7 в сайта.

Ето и няколко известни фотографски галерии в Сохо. Сайтовете им излизат в Гугъл.

Howard Greenberg

Bruce Silverstein

Andrea Meislin

Danziger Projects (Adam Fuss)

Julie Saul

Yancy Richardson

Yosi Milo

Steven Kasher

Ето една част от огромен паркинг в квартала Сохо.

Вече тринайсет години „Пари Фото“ остава между най-значимите фотографски събития в света. Този четиридневен салон под пирамидата на Лувъра утвърдждава метафоричната визия за света, в който живеем.

Всяка година на това място се утвърждават котите на фотографи от деветнайсети век до сега.

Пътят на изкуствата в света прави кръг, който тръгва от Париж, минава през Ню Йорк, фотографиите добиват допълнителна стойност, продължават през Токио, връщат се в Европа през Лондон, за да се преоценят отново в Париж.

Спомням си първото изложение с присъствието на най-големите световни фотографски галерии. Колекционери и запалени аматьори се хвърлиха да купуват винтиджи (оригинални тиражи с авторски подпис), днес с много по-високи цени. Оцениха нови таланти, уточниха коти, които за няколко години се качиха високо. (Соул Лейдър, Картие Бресон и други, тогава между 500 – 1000 евро, днес стигат до 30000 и повече.) Но това не е най-важното. Даде се възможност на Голямата, фотография, с всички ненадминати досега техники от различни епохи да се покаже публично едновременно със съвременните таланти в модерното изкуство. Всяка година тук могат да се проследяват тенденциите в художествената фотография (барометърът на репортажно изкуство става всяка година във фестивала в Перпинян).

Между 19 – 22 ноември в Карусел де Лувър се събират 89 фотографски галерии, заедно с 13 престижни издатели на книги, най-добрите от 23 страни. Отдава се почит на определена страна с фотографска култура. Тази година водеща фигура е Иран с някои страни от арабския свят. (Това не пречи визите за Иран, поне в Париж, да са спрени…). Фондацията за снимане в Бейрут представя редки фотографии, без да забравяме галериите от Кайро, Техеран и Дубай. Иран има стари фотографски традиции и много качествени училища за снимане. В този труден за иранците момент,  това внимание има и политически характер. Осъществяват се дебати и прожекции, свързани с темата за фотографията в арабския свят.

На мода са гигантските формати. Някои критици ги приемат като комплекс за показване на висок професионализъм и техническа мощ на фотографите. Шедьовърът не е необходимо да бъде представен голям, за да бъде грабващ, а кичът изглежда още по-фрапиращ.  Най-ценените фотографии, без значение на формата им не губят от стойността си. Така мисля.

«Игра на Таро» на Роберт Клайн, винтидж от 1950 година, се продаде за 265 000 евро. Важен е тиража и външния вид, но най-ценен е почерка с окото на фотографа.

Зрители се разхождат с фотоапарат в ръцете. Изкуството заразява, освен това не всеки е колекционер и с възможности.

Много нови, непознати фотографи,  без фрапираща оригиналност отказват оковите на модата. Истинското изкуство остава след като отмине модата.

Няколко думи за галериите в изложението : колегите унгарци с галерия Винтидж от Будапеща, както всяка година са на линия – имат какво да покажат, както и да продадат : Андре Кертез, Имре Кински, Керни, Мохоли Наги… ). Най-впечатляващи галерии остават : Howard Greenberg, Edwinn Houk и Aperture от Ню Йорк; Robert Klein от Бостон; Robert Koch от Сан Франциско; Michael Hoppen от Лондон; Base, Nasu и Foil от Токио; Torch от Амстердам, Max Estrella от Мадрид, Vue от Париж…

Нас за първи път представя фотографии с поглед откъм Аполо и Джемини към земята (цени между 5-7000 евро, а “Изгрев на Земята” погледнато откъм Луната се продаде за 14000 евро).

На подобни места може да срещнете оригинални, провокиращи личности. Маскираният господин влиза във всяка галерия, изпива по едно шампанско и продължи авантюрата си в Лувъра. Девойката с руската военна шапка се изчерви свенливо след предложението ми да й изпратя фотографията.

Месецът на фотографията в Париж се прави всеки две години. Около Пари Фото допълнително се направиха  трийсетина интересни изложби. Не са за изпускане Клавдиж Слубан и Огюст Сандер. Майкъл Кена излага черно-бели пеизажи в Националната библиотека. Мотото на изложбата отговаря на показаното: “ Фотографиите ми са накити от време, което си отива. „.

Като задължителни бих добавил колекциите на „Делпир и Сие“ в Европейската Къща на Фотографията, както и „Сюрреализмът във Фотографията“ в Центъра Жорж Помпиду.

От своя страна ви каня на първата си изложба в София с название  „Тук – Там“. Тя ще се състои между  14 януари и 12 февруари 2010 година в галерия „Върхове“ на Си Банк. (Срещу гърба на Националния театър.)

За любителите на фотография при откриване на изложбата ще има френски вина, знаете защо – хубавото вино е също изкуство.

Повече фотографии от салона „Пари Фото“ ще намерите в 70-та галерия на сайта ми.