Овчари
2013
/ Раджастан, Индия /
/ В планината Атлас, Мароко /
Поддържам мнението на Съмърсет Моам, че компанията на един овчар понякога може да се окаже по-интересна от тази на някой първи министър. Нямам предвид овчари, които псуват стадото си на майка, а по-скоро обитавани от жив дух, които напомнят на първите пастири, духовните бащи на човечеството.
/ Раджастан, Индия /
/ Планината Атлас, Мароко /
Историята, която ще ви разправя, е свързана с български овчар от времето, когато окривах Планината. Когато се губех, заедно с Природата откривах и себе си. Случваше се вечер да избутам жарта от огъня, за да преспя на топла земя. Рано сутрин, опушен и подмокрен от росата, продължавах щастлив под лъчите на слънцето. В България се хвалехме, че имаме 300 слънчеви дни в годината.
/ Каракорум, Пакистан /
/ Гужарат, Индия /
Веднъж се загубих в Родопите. Бях и прегладнял, а в такъв момент няма по-хубаво от това да чуете лопатарите на овце с вика на овчар. Той беше възрастен, със засукан мустак, прясно излюпен от вековете. Заговорихме се, той разбра, че съм гладен и от протърканото си торбе извади питка и сминдух, повит във вестник. Приседнали до шумящия наблизо поток, аз топях от домашната питка в сминдуха, а той ме наблюдаваше с одобрителен поглед. По едно време му стана любопитно на къде съм ръгнал из пущинаците наоколо. Мястото беше наистина забутано. Казах му колко ме тегли скритото зад всяко бърдо и чукар, как обичам да катеря висините, да гоня слънцето и да се губя с поглед зад хоризонта.
Готвех се да тръгвам, а овчарят занарежда и гласът му се смеси с подрънкването на лопатарите, и шума на потока. „ Синко, обичаш го ти животот… Па го фащаш го как си мош, пустио му живот!“ Гледах учудено, но така си беше. Дори да не знаех за какво живея, чудесни моменти се намираха. Сега разсъждавам различно, но тогава не мислех кой какво „фаща“ от „пустио му живот“.
След кратка пауза той провлачи отново: „Момче, со се животот, да знаш, помъкнал си я и нея…, тази от дека не се е отървал никой. Oни сé си одят заедно.“ – стоя малко така, загледан в потока продължи – « Па и Светлио! Сé и него си подгонùл нагоре, от чернилката си побегнал, зло да те не лòви. Ама Светлио те пази тебе! Насекаде те пази, да знаш… Вълчулята они, са сé насекаде. Бегаш, не бегаш, не мож им убега! » – замълча и повтори – « … Ама светлио, он си те пази теб. Па ти…, ти требе да си… – и ме загледа по-втренчено – Ти сигур си от пазачите! От па-за-чите, кажувам ти…! » – Повтори и провличаше думите. За кои пазачи говореше така и не разбрах. Изпроводи ме с « дал ти Бог добро » – най-хубавите български думи.
По онова време такива срещи бяха естествени. Шаманството, дори забранено, пулсираше скрито във вените на народа. Можеше да се каже, че вертикалата на Планината отговаряше на духовното в мен, но на какво бях пазител, нямах представа. Днес защитавам идеята, че човешкото лутане, колкото и да изглежда непродуктивно, не е напразно. Ако можех да бъда пазител на нещо, стига да имах повече качества, бих желал да пазя всичко, което не ни принадлежи.
/ Кашмир, Индия /
/ Кашмир, Индия /
/Гужарат, Индия /
/ Фотографът в долината Чипурсан, Пакистан /
Ако харесвате Индия, влезте в www.ivan.pastoukhov.com. В галерии 8 и 9 има пресни фотографии от Гужарат и Раджастан.
/ Непал /
Тръгвате от Бурма в посока обратна на пътя на мусоните, пресичате Асамските Хималаи и Бутан и продължавате в Непал по дължината на Хималаите – 2400 километра между Канченджонга и Нанга Парбат в Пакистан с няколко осемхилядника (общо 10 в Хималаите). Ако решите да минете през Тибет, от връх Намче Барва до мистичния Кайлаш, следвате реката Брамапутра (Ярлунг Цампо). Влизате в Индия през Ладак, за да стигнете до Кашмир. В това вълшебно място отпускате няколко дни в езерото Дал, комфортно настанени в оставените на котва house boats. Планинската авантюра ще завършите в страховития Каракорум. Тук сте като малко пясъчно зрънце сред многобройните, по-голямата част още непокорени седем хилядници, забили върхове в небето. К2, заедно с още три осемхилядници продължава да е най-голямото предизвикателство за орлите на алпинизма. Ако продължите на запад, навлизате в цветните очертания на Памир, Тян Шан, Хиндукуш и Алтай.
Сега по-конкретно напускам неприветливия, грозен Исламабад, създаден след отделянето на Пакистан от Индия. Между летището и автогарата няма интересно, освен някое добре сготвено истинско пиле в сос от къри. Максимално бързо се спасявам в посока на Каракорум Хайуей.
След един добър прием в Гилгит и кратък трек около Нанга Парбат, десетият осемхилядник в края на Хималаите в Пакистан, с близък приятел пресичаме реката Индус и се връщаме обратно по Пакистани Хайуей към Балтийската част на Каракорум. Пътят ни води към така наречения малък Памир в района Чипурсан до границата с Афганистан. Ислямът тук е примесен с будизъм. За мюсюлманите в градовете ние сме “нечисти и недостойни за Рая“, но високо в планината всичко е различно, жените са по-свободни, а гостът е свещен.
Разбирате вълнението ми, щом е граница, трябва да я пресека!
Изчакваме да отминат яковете с киргизкия керван. Свидетели не са нужни. Планината откъм Афганистан ми навява рисунките на Рьорих. Готов съм да остана и да я снимам с месеци. Марко Поло, Свен Хедин, Тилман, Шипман, тези фантастични пътешественици без да познават Азия, без да мислят за време и опасности, не са се спирали пред нищо, за да откриват тези невероятни девствени места. За тях всяка крачка е било откритие. За мен също, но веднъж в долината на Вакхан Коридор, нямам избор, трябва да се скрием със съмнение за военни и чек пост. Преди няколко години един английски фотожурналист бил заловен и затворен. Приютени под голяма, уютна скала, пламъчетата на огъня възбуждат още повече развинтеното ми въображение. Мислите ми летят към Афганистан, в далечното минало част от Индия, страна за която се е проливала и не спира да се пролива кръв. Завиждам на фотографите Мак Къри, Ролан и Сабрина Мишо, пребродили тази фантастична страна преди инвазията на руснаците. Фотографиите им са като икони.
На следващия ден оставям спътниците си да се приберат обратно по пътеката и необезпокояван се качвам на граничен връх, за да снимам тези планини, които ме притеглят като магнити, свят който явно нося в себе си.
Коментар