Жената е неизмерима, океан, в който мъжете, за да не се удавим, се правим на силни. Някои си позволяват крайности. Бях  учуден, когато разбрах, че 19 процента от жените във Франция са претърпяли насилие, страна, в която популярна песен казва: “жената е бъдещето на мъжа”. Бих добавил по-смело : тя е настоящето на мъжа.

“Когато видях първата си жена гола, останах много учуден”, казва Уди Алън. А аз не преставам да се чудя, дори когато са облечени…

Покойният Илия Бешков казва “Жените често искат да продадат най-скъпо това, което най-малко ценят в себе си.” Не са ли виновни за това мъжете?

Жената стимулира мъжкото в нас, както ние в нея женствеността. Дух и материя не биха се свързали, ако я нямаше тази амалгама от взаимно провокиране. Очевидно океанът не е за притежание, а ако не знаем да плуваме, се давим. Алхимията се разваля.

Най сладкото, продуктивно напрежение се намира на границата между търсената и осъществената връзка, когато във взаимна свобода във всеки се развива обичта .

Ева лови ръката на Адам и го пита “Обичаш ли ме?” Той отговаря: “Имам ли избор?”.

Ева ни прави хора с подтикването на Адам да опита от Дървото на Познанието, начин да се откъснем от латентното си състояние, по пътя на осъзнаването, да открием живота, да станем хора. Какво по-глупаво от страна на църквата да нарече това първороден грях!