Музиката – поглед в бъдещето
2015
Светът във всеки момент се променя и изгражда подобно на тоновете в музиката
Звукът в музиката свързва бягащите моменти като ни задължава да живеем тук и сега. Когато снимаме, спираме момента в геометрична статичност, която според избора на фотографа, създава история. Музиката, според величината на композитора и чувствителността на изпълнителя, създава усещане, превръща звуците в картини, разправя истории. Добрата фотография е ненагледна за любителя така, както музиката за ухото на меломана.
В книгата на Жак Атали: “Можем ли да предскажем бъдещето” (продължение на “Кратка история на бъдещето”) има глава за музиката като изкуство за предсказване на бъдещето. Според Атали музиката на всеки народ помага да разберем погледа на хората към бъдещето. В музикалните произведения на народа, твърди авторът, колкото повече музикални елементи се повтарят, по-малко хора са обърнати към новостите с отворени очи и трудно приемат бъдещето позитивно. С други думи, “да слушаме музикално произведение, означава да се движим във виртуално бъдеще.”
Милиард и половината китайци, обзети да преустройват „Центъра на света“ или “Империята в Центъра” (както от векове наричат Китай) живеят с монотонни музикални произведения, повтарящи безконечни, сладникави за нашето ухо ритми. Китаецът по същия начин работи земята, с която е вековно свързан, така продава зеленчука, който е отгледал, така строи пътища и градове. За него чужденецът не съществува и ако ви обърне внимание, то е за да подчертае успеха в начинанието си.
Въпреки световната експанзията на страната, китайското общество е затворено и задушено, подобно на музиката, в която западното ухо усеща болка и монотонност.
Коментар