“Модата e във въздуха, вятърът я носи, усещаме я, дишаме я, тя е в ефира и по всекидневните павета, съдържа идеи, обичаи и събития.” Така говори за модата, госпожа Габриел Шанел.

Модата е винаги в тон с времето в което живеем. Карл Лагерфелд с оригиналният си вкус продължава линията Шанел, но освен Хермес, всички големи модни къщи в Париж вече принадлежат на групировки с повече или по-малко интересни модисти. Господин Юбер де Живанши, надхвърлил осемдесет, напуска света на модата и се радва на красотите в живота в живописния си замък. Всичко това, за да кажа, че сме излезли от епохата на големите Couturiers (моделиери, шивачи), които са знаели да правят всичко – и това от зашиване на копче до най-изтънчени гънки, линии и форми на дрехата. Днес модерното изкуство и не само то, търпи осезателни промени.

Претрупаният Шанз-Елизе, булевард, превърнат в туристически търговски маршрут е загубил парижкия си облик. Но нека да пресечем улица Фобур Сен Оноре, да завием по авеню Монтен и да завършим обиколката ни през Жорж Сенк . Снимам в ролята на папарак, защото Високата мода е строго пазена от копиране. Когато ми правят забележка, спасявам се с извинение и любезна усмивка. “Виждам, не сте с дръпнати очи” – подхвърля портиера на Кристиан Диор с упрек в гласа, начин да ми каже, че не съм китайски шпионин, но не е желателно да снимам.  Пред Ланвен, продавач от магазина се обръща с по-рязък тон: “Знаете какво правите, нали? Не е желателно!”. Не го показват, но им е приятно, че излъчвам възторг към красивото. Радостното чувство е между най-добрите невинни ключове за много врати.

Японците са най-силни в крадене на идеи, но не си позволяват да снимат  открито.

Любителите на фотография могат да видят повече кадри в 72-ра  галерия от сайта.