„Под небето не от нямане на богатства  трябва да се плашим. Страшна е липсата на споделяне.“ – казва Гуанзи 645 г.п.н.e., още преди Конфуций да създаде своята етическа школа.

След сухите, слънчеви Тибетски плата слизам към мусоните в Юнан, провинция, наречена още “юг на облаците”.

Посещавам градове, села и пазари с различни етнически групи, където сто милиона китайци опитват да запазят традициите на хилядолетната им история. Между тях етните Лоло или Лии са разпръснати в 73 подгрупи. Някои  са помагали на Мао в решителната битка с Чан Кай Шек, но с реформите загубват земите си и обедняват отново.

Пресичам обширни оризови полета, в които до октомври реколтата ще бъде зряла. Между танцуващите мъгли внезапно се прокрадват слънчеви лъчи, воалът на мусона се вдига и се показват зелени, добре очертани тераси.

Не пропускам годишния “Фестивал на факлите” в Бутуо.  Виждам как китайците компенсират материалните липси в миналото като живеят, за да се сдобият с къща, кола Ауди, Фолцваген или нов смарт фон. Това ги отдалечава все повече от старите традиции и обичаи. Пернишките кукери са далеч по-изразителни от местните, за които празника е станал формален.

Действията, както винаги в Китай, са масови, а индивидуалността – чужда. Около стадиона, където не се случва нищо особено, се е настанила стохилядна публика. Тези хора се раждат и умират заедно. В селата носят едно и също име, както например в родното село на Мао всички се казват Мао.

Кунминг, столицата на Юнан, считан за средно голям град, съдържа жителите на България.

Присядам до шаман приседнал на улицата като едно ехо от миналото. Съпътницата ми и водач Леа превежда и се надява думите на шамана да са верни, като например дълъг и щастлив живот, който ме очаква. В китайските провинции чужд език не се говори и Леа е незаменима.

Спирам при други шамани. Тези с име Съни съпровождат умрелите, докато Бимо пазят и гадаят бъдещето на живите. Всички сме заобиколени от добри духове Шен и лоши демони Ги. Разбиранията на местните са точно обратни на нашите – лошото държане, когато сме на небето, може да ни докара нещастен живот на земята. Трябва да държим връзка с предшествениците си в отвъдното и да ги молим за помощ. Работата на шамана е да създава такива връзки.

Докторът лекува, а Природата излекува и трябва да се съобразяваме с нея, казват китайците.

В Кунминг образите на трите мъдреци Лао Тцъ, Конфуций и Буда са оцелели и опазени през всички национални катастрофи в страната – “подобно на вода по крилата на патица”, споделя поетично Леа.

Китайците опитват да уравновесяват енергиите с физически упражнения, с калиграфия, акопунтура, танци и бойни изкуства. Да бъдем в хармония с енергийния поток Чи в Природата. Според силата и посоката на енергията те избират доброто място за строеж и съответно подреждат домовете си. Големите калиграфи, поети и художници са водени от същата енергия Чи (Ки). Начинът, по който харесване изкуството, за тях е банален и не представлява интерес. Китаецът не слага калиграфии по стените на дома си. Те се изваждат от специалния шкаф само в определени моменти и служат за съзерцание, когато пожелаем да се потопим в Източника. Да наречем една успяла калиграфия красива, означава да я убием, защото я превръщаме в безжизнен предмет. Майсторите изразяват качеството на изкуството с израза “ю Ки”, тоест има Ки, има поток, има живот. Калиграфи и музиканти скулптират невидимото и помогнат да го усетим и превърнем в жизнена енергия. Това се вижда донякъде в масовите танци, движения, гимнастики, често съпровождани с музика.

Калиграфия се прави и на тротоар.

Новата политика в Китай набляга на частната инициатива, но единствената Партия държи всичко в ръцете си. Продажбите на жилища се правят за период от 70 години. Може да се каже, че качеството на сградите не позволява повече. 70 години не са изминали, откакто е създаден този закон, но е ясно, че след време собственика ще доплаща или ще върне разпадащата се собственост срещу компенсация. “Напредваме едновременно с гъвкавата политика на Партията”, споделя Леа, възпитана да разговаря с чужденци. Оказва се, че държавата помага на селяните с по 300 евро, но липсват останалите трийсетина хиляди, за да може човек се устрои.

Такъв тип строежи има навсякъде, дори на няколко хиляди метра по пътя за Тибет.

Някои по-интелигентни бедни с добри рефлекси забогатяват, но огромната маса на народа остава послушно отрудена и все по-бедна. Новите богати, усвоили добре механизма на забогатяване, се превръщат в безгранично богати. Странен комунокапитализъм, облечен в диктатура!

Законите в страната за милиард и половина китайци се диктуват от седемдесет милиона комунисти. Безредията и проблемите на роботизираните жители са безкомпромисно овладени. Манталитетът от времето на Мао е вкоренен в масите, сред които само някои умеят да печелят, да строят и да следват успехите на все по-технологизиращия се Китай.  Ръководителите, които са “направили грешки”, се разкайват публично, приемат наказанието и са заменени с нови. И страната да живее в растящ ритъм, готова за нов скок към “блестящо бъдеще.”

Правителството не случайно е дало зелена улица на трите основни традиции – Тао, Конфуций и Буда, чудесен начин да овладява масите. Много млади хора се посвещават на будизъм и манастирите по пътищата към бившия Тибет растят като гъби.

Конфуций също има защо да бъде реабилитиран. Преди 25 века, в епоха, объркана от нови технологии, подобна на нашата,  Кон Фу Дни създава първото частно училище в света. Той основава модерния хуманизъм, който позволява на народа да напредва и да дава всичко от себе си. Изисквал е същата етика и морал от управниците с идеята, че непрекъснатото усъвършенстване на всички ни прави да ставаме хора и ни води към духовен аристократизъм, достъпен за всички. Дълбоко вкоренено в китаеца, това се използва от всички режими до днес: всеки е длъжен да даде максимално от себе си. Звучи чудесно, стига масите да не бъдат манипулирани.

В Таоизма отношението към предшествениците и връзката с духовете им е също в основата на китайската култура. Видимият и невидимият свят са взаимно свързани. Това създава чуство за взаимност и споява народа.

За пример служи Мао, също предшественик! В селото му, както споменах, живеят 60000 съселяни с името Мао. Шофьори слагат снимката на големия вожд над волана си, за да ги пази от катастрофа. Преди десетина години два автобуса се сблъскали с голям брой загинали. В автобуса, над волана на който била закачена снимката на Мао, имало само няколко леко ранени. От този момент шофьорите се обръщат към спасителния дух на вожда и в страната били отпечатани стотици хиляди портрети на Мао.

Слагам шапка-невидимка и внимателно се промъквам в дома на господина пред телевизора, привърженик на Мао. Човекът е погълнат от войната с японците, сериен трилър, който е по екраните във всички хотели.

В Китай няма религия, култа към директивите е отдавна превърнат в спояваща вяра.

За мръсотията навсякъде в дневника си добавям: миш-маш от грозотия с няколко случайно останали красиви орнаменти. “Не ви ли заболяват очите от тези боклуци”, питам симпатичната,  модерно облечена Леа. “Родени сме в тази атмосфера, за нас тя е естествена”, отговаря девойката.

Завършила английска филология в Бейжинг, Леа не се е въздържала да си даде европейско име. Тя е между 10-15 процента млади китайци идеалисти, настроени против корупцията, пледиращи за правителство от по-прогресивни хора (прошепнато под сурдинка: “каквито не е имало досега!”). “Повечето хора от моето поколение не смеят да мислят така. Те искат да имат пари, коли и паспорти, за да пътуват”, казва Леа, като отказва да коментира драматичните събития със студентите на площада Тиан ен Мен. Тя критикува корупцията, но се пази от радикализъм, ненавижда Япония и Америка и както всички, вярва в бъдещето на Китай.

По време на пътуването, на 150км от Бейжинг в голям завод избухна склад с 700 тона калиев цианид. По радиото в колата медиите едва подхвърлиха няколко думи за дребен пожар. Леа получи ммс от близък приятел журналист, който е заснел с телефона си стотици калцифицирани трупове на загинали от експлозията и пожара. “Човешкият живот у нас няма значение, числото не е важно. Важен е напредъка на страната! Така е било от край време. Ние сме много. Индивидът не е важен. Проблемите идват от корупцията. Ето, синът на областния управител е сложил в склада пет пъти повече цианид от допустимото, а доколко ще бъде наказан, зависи от партийната сила на баща му.”- обяснява невъзмутимо Леа. Кси Джинпинг се е заел с корумпираните свръхбогати във и извън Партията, но кръга на много от тези хора продължава да е затворен.

В монетния краш през август, за който чуваме по време на пътуването, най-богатият китаец Ван Джинг Линг губи три милиарда долара извън страната, а в Китай пет хиляди милиарда. “Нищо – казва Леа – ти не знаеш мащабите на Китай!”. Не можех да обясня на младата Леа, че ако не си задава въпроси и следва фанатизма с наложената й отгоре социална идентичност, тя се превръща в културен клон. Такъв начин на мислене вкаменява и най-старите вековни традиции. Това не е възможно в съседната, омразна на китайците Япония. Не противореча на Леа, по-скоро се радвам на искреното й възмущение за някои неправди в страната. И това е нещо.

Снимам портрети на жените Ии и на Яо с ярко червени шапки и разнообразни носии. Хани имат черни роби, а Миао красиви бижута. Преди две години ги срещнах във Виетнам с името Хмонг. От тях са останали само девет милиона. Дао и Даи вече смесват колорита на облеклата си с джинси и секси блузки. Скоро носиите им ще намерят място в етнологическите музеи.

Нямам отговор на въпроса за физическата чистота на тези жени. С грижовно спретнати носии, те ежедневно пазаруват и работят облечени като за празник в среда, непознала понятието чистота.

През октомври, по време на вадене на ориза, жените продължават да живеят и да работят с носиите. В този най-добър за туризъм сух сезон, новите постройки ще подслонят заможни китайски туристи, готови да платят високия за случая наем. Цената на стая с баня, в къща на височина с хубава гледка, достига 600 евро. Град Банско е далеч назад със своите спа хотели и многобройни новопостроени безлични сгради.

 

И в най-загубеното място в страната, наред с калта и боклуците на улицата, има блестящо чисти магазини за скъпи смартфони, имитация на големи марки. Няма китайка, която да продава прасета, лук, жаби, змии …, която да няма смартфон в ръката.

Мъжете, освен някои по-екзотични фигури от генерацията на Мао, за разлика от жените, са облечени небрежно. Повечето играят хазартни игри и пушат. Китай е родината на играта Уей-Чи отпреди 4000 години, наречна ГО от японците. Това е игра на стратегии, ненадмината по интелигентност, с тактики, използвани до днес от военните стратези на страната.

Жените, засмени или намръщени, работят в полето или на строежи и носят мъжете на гърбовете си.

За да премина с багаж по дълъг, кален път, решавам да заплатя на хубава булка с красива носия да добави в коша си моите двайсет килограма. Тя ги поема най-естествено, без да се затрудни.

Възрастната жена с деформирани крака е от времето, когато са задължавали младите момичета да стават по-привлекателни с малки крачета. Било е също знак за аристократизъм.

Пенсиите или социалните помощи в Китай са само за специални случаи. Хората от народа не ползват осигуровка. Болниците са скъпи, но навсякъде в пазарите има здравни услуги, сергии с треви, корени и други естествени неща от народната медицина. Зъболекари, фризьори и хора, които ви чистят ушите, работят заедно. (слава Богу без да имам нужда…) В градовете има диспансери за акупунктура и аптеки за треви и корени със специалист, който ви предписва необходимото. Така е било винаги.

В едно малко селище в продължение на няколко часа пътят е блокиран от голям празник. Казват, че представлението ще трае няколко часа.

Снимам и разбирам, че е погребение. Семейството на починалия са направили подарък на селото това забавление.

За случая от града е дошъл камион с танцова, театрална трупа и оркестър. Високоговорителите гърмят, а плачещите жени на починалия, главите покрити с бели чаршафи, са се присвили зад ковчега и се вайкат в очакване селото да се повесели на воля. Според Конфуций „ритуалите, свързани със смъртта служат, за да уморят болката“.

Снимам най-интересното погребение в живота си с хора, които се смеят и плачат едновременно.

Пътят най-после се отваря за спрялата върволица коли. В големите градове, дори при най-голямо задръстване, хората по същият начин чакат търпеливо. Потокът Ки (Чи) протича и изглажда проблемите. Такъв е законът.

Шествието с ковчега продължава до посевите на наетата от правителството земя на семейството на починалия. Духът на умрелия се връща в дома си едва след седмия ден и връзката остава завинаги. Традиционните погребения продължават три денонощия в плач и празнуване. В същото време всеки посетител занася в дома на скърбящите храна и питиета.

Опитвам да се адаптирам към твърдостта на повечето от тези некомуникативни хора. Сърдечното гостоприемство е рядкост, която не успявам да изпитам.

 

Ето още няколко бележки за Китай, които съм водил в дневника си по време на пътуването:

В огромните пазари и публични места, където всеки е съсредоточен да печели. Хората без да съзнават са се превърнали в роботи.

Студена резервираност в страната е най-впечатляваща.

Народът от векове е свикнал да се подчинява на Водача. Да бъде доминиран е най-лесно. Религия не е имало никога, освен култа към Императора или Партията. В случая тя води, показва верния път, строи пътища, дава телевизори, перални, телефони…. позволява ви да печелите, да имате кола –  символи на успех и сила, стимули след толкова отминали трагедии.

Липсата на комуникация и споделяне е най-подтискаща. Чужденецът е твърде различен, неудобен, неприет и винаги чужд.

Във всеки хотел, все едно коя категория, взимат фотокопие на паспорта ми.

 

В Китай хората не гласуват. Няма смисъл – Партията е една.

Само 3% от населението има социална осигуровка

По време на пътуването ми стават 300000 самоубийства годишно.

Статистически 320 милиона млади хора между 15 и 30 години са от генерацията феникс и живеят с жажда да притежават чанти Вюитон, интересуват се от манга, дават си английско име и мечтаят да живеят в Щатите.

Записване в университет в Бейжинг струва минимум 2000 евро годишно.

Практикуващите свободна професия по-лесно си позволяват да критикуват (под сурдинка) партията. Така прави и Леа, докато на държавна служба, ако направите демонстрация, ще ви уволнят или арестуват.

 

В общия случай е невъзможно да притежавате земя, но всеки може да я наеме от държавата, да я обработва и да се възползва от реколтата.

Предпочитаното от народа мъжко дете, по време на забраната за второ дете, е направило в страната да липсват 40 милиона жени. Ограничението е причина да се раждат 12 млн китайци годишно, с раждаемост 1,78. Второ, дори трето дете са възможни срещу заплащане!

До 2001 година хомосексуалността е била считана за сериозна болест.

80% от отоплението в Китай се осъществява с въглища. Някои големи градове не виждат синьо небе. В Шанхай никой не спортува на “чист въздух”. В Бейжинг паниката от замърсения въздух и задуха карат хората да ползват в телефоните си детектор за малки частици, позволяващ да се взимат мерки, неясно какви.

Водата в страната е все по-замърсена. Също и 25% от земята. Боклуците се изхвърлят безразборно, а проблемът за прочистване не е разрешен. По дължината на големите реки има все повече села с население болно от рак. Една от трудностите в борбата срещу замърсяването е липсата на информация в ръцете на правителството.

За два месеца срещнах не повече от десетина усмихнати китайци, отворени за комуникация, с готовност да ми помогнат или любознателни да научат нещо за външния свят. Интелигентност, Intelegare на латински означава “правене на връзки със света”, нещо възможно само за китайци извън страната.

Кунминг, столицата на Юнан, с право е наречен “град на вечната пролет”. Разположен е на 2000 метра с обширни паркове, големи езера, един оазис с добър климат и бих казал по-човешки отношения. С малко пари можете да живеете почти нормално, което е рядкост в страната.

Китай е груб, примитивен и изключително рафиниран. Демократична комуникация в страната не е възможна. Китай е мръсен или изрядно чист, стряскащ или медитиращ, объркващ и пълен с изненади.

В епохата, в която живеем, полюсите и констелациите в света се менят  непрекъснато. „Светлината идва от Изток“ е казано преди векове. Тази огромна, многолюдна страна, пълна с проблеми и с невероятно добре организирана експанзия в света, какъв фактор ще представлява за бъдещето на планетата?

Неприкритата липса на емпатия, страх и егоизъм сред народа са впечатляващи. Но в някоя френска провинция, питайте местен човек да ви покаже пътя и не вярвам да ви покани на кафе, за да ви упъти по-добре. Това ми се случи само в Албания.

На улицата спрях пред една баба и без да говоря езика, с жестове поисках да ме насочи към центъра на селото. Вместо това, бабата ме покани в дома си, и ми направи ми турско кафе. После усмихната се загледа в чашата ми и започна да нарежда на албански неща, от които не разбрах дума. След това бабата тръгна с мен и ме съпроводи до площада. Добре, че не бързах. Това отклонение е да подчертае разликата с преживяното в Китай.

Китайците  са живяли и продължават да живеят с мисълта, че обитават  “Империята в Центъра”. И това е било наистина така, докато англичаните, не са ги унижили с търговията на опиум, както и с двете последвали войни през 19-ти век.

Китайският прагматизъм от близо пет хиляди години е свързан със земята и другите елементи в Природата. Това не пречи никому, освен че днес към френетичното строене в страната, се добавя експанзията на китайците в света с желание да изместят Америка като покажат, че продължават да са това, което са били винаги в историята. “Напредваме, дори да се наложи половината народ да измре, за да нахрани другата половина…” – е цитат в бележника на последователя на Сталин – Мао Тце Дунг.

Китаецът няма чувство за индивидуалност. Народът без да роптае, винаги е жертва на поставените идеи.

В провинцията с бившото название Кам, между многобройните нови, стандартно построени градове по пътя към Ласа, на 3400 метра се намира Гардзе. Населват го все повече китайци, смесени с  тибетското население кам-па.

Ушу на 3850м е следващия модерен китайски град. След голямо земетресение през 2008-ма година той е разрушен и построен отново. В дневника си отбелязвам: “ Тук всичко е ново, лъскаво, стандартно и плоско, без нищо естествено, включително местните Кампа. Те зяпат разсеяно и се шляят между появилите си тук-таме богати туристи-китайци. От канала на банята в стаята ми тръгва да се разхожда голяма хлебарка. Имам проблем с водата, идва китаец и от един час опитва да оправи разваления душ, за да мога най-после да се окъпя…“

Имам намерение да снимам малкото останалите автентични Кам-па, жители на бившите тибетски провинции Кам и Амдо, сега част от Сишуан и Кингхай в западен Китай. След това ще сляза на юг към етническите групи в Юнан  до границата с Виетнам.

“Разбойниците-благородници” е името, което първата жена репортер и фотограф на двайстия век, парижанката Александра Дейвид Нийл дава на тези вероятно най-добри ездачи в света. През 1911 година, епоха, в която в Европа жените са били възпитавани, за да създават удоволствие на  мъжете, тази забележителна пътешественица заминава за 18 месеца в далечния Ориент с желание да има духовни преживявания. Тя се връща от Тибет 13 години по-късно с огромен писмен и фотографски материал.

Близо сто годишна, тя продължава да прелиства с носталгия албумите си от Кам, страната на кам-па, „разбойниците–благородници“.

По време на китайската инвазия Кам-па за кратко време  успяват  да удържат армиите на Мао и да създадат сериозни проблеми на правителството. Те се появявали неочаквано, избивали много китайци и изчезвали светкавично. Те отвлекли Далай ламата от Потала по своя инициатива, за да му осигурят сигурно място в Дарам Сала в Индия. Идвало им в повече да наблюдават политиката на примирие на любимия си духовен учител, който дори пишел стихове за Мао.

Повлиян от прекрасните фотографии на Тициана и Джиани Балдизоне, проследили пътя на Александра Дейвид Нийл, реших да посетя същите места. По пътя към провинцията Кам понякога има сериозни свличания и пътуването с автобус или камион е неимоверно трудно. Местните хора по селата  се страхуват да говорят и дори не ви поглеждат в очите. Разрешение за посещаване на Тибет е невъзможно.

Кам-па вече не са същите горди мъже с орлови погледи. Във фотографиите се усеща само повей от богатото минало.

Китайският народ е възпитан на подчинение. Средният китаец днес живее с амбицията да се нахрани добре и желанието да спечели пари, за да си построи дом, по-късно и да пътува.

Конфуций е реабилитиран с политическа цел, Буда също е превърнат в политическа фигура.

 

 

Кам и Амдо са стратегическа зона и модерна дестинация за новите, богати китайски парвенюта. Мощни  западни коли летят по широки асфалтирани пътища, построени най-вече за военни цели. На местата на бомбардираните преди години манастири се са построени лъскави постройки, населени с млади „прогресивни“ будисти.  Китайци със скъпи фотоапарти, посещават прилежно организирани местни фестивали. В отдалечени долини до новопосроените градове, където е имало традиционни празници, сега официално се организират състезания на коне, борба на бикове, на овни и петли, забавни за народа и за богатите посетители. Излизането на чист въздух и прохлада по високите тибетски плата в последните години превърнато в мода. В задръстване по пътя  се запознавам с богат китаец, собственик на  джип Хамер, който впечатлен от фотоапаратите ми, предлага да му направя компания до Ласа. „Нямам разрешение“ – отговарям – „Няма проблем, ще уредим нещо.“ – отговаря.

Средно съсловие в Китай е едва зародено. Има много хора с проблеми и едно малцинство без, но ентусиазмът за величието на Китай е всеобщ.

 

 

 

 

 

След дългата опустошителна забрана на Мао, днес будизмът е превърнат в полезна политика за овладяване на масите. Разрушените манастири и масово избитите монаси са заменени с блестящи златни Буди във видими от далеч строежи, населени от десетки хиляди млади монаси китайци и китайки, нарочно смесени с малкото оцелели отпреди “модернизацията”.

 

 

Заедно болката и разочарованието, фотографиите ми напомнят някои грабващи моменти в една огромна, трудно разбираема страна, изпълнена с ужасии и вековна мъдрост.

 

Във все по рядко срещаните юрти на номади, понякога има телевизор, излъчващ най-вече с пропагандни програми. Имах болезнено усещане за края на един безвъзвратно загиващ свят.

И въпреки всичко Китай продължава да е извор на вековната Източна мъдрост, обратна на детерминизма, с който е пропит Западния свят. Ин и Ян са взаимно свързани, в света няма нищо сто процентово!

 

Водачът Кунчок, с който споделям пътуването – на фотографията се вижда майка му –  не се има за китаец, държи да бъде кам-па. От няколко години той опитва да вземе паспорт, за да излезе от страната, за което му е необходимо прилежно досие с одобрение от партийното бюро в родния му град. Вероятността е много малка. Той беше чудесен спътник и връзката ни се превърна в приятелство. От все сърце му желая успех.

В далечината се вижда свещенния връх Миния Конка 7556m, а на долната фотография молитви, носени от вятъра.

 

В блога от април 2009 година ще намерите повече фотографии от тази област.

/Кунминг, Китай/

Човек не е никога това, което изглежда. Ние сме винаги това, каквото сме на път да станем. – Едмонд Жабес