Споделям фотографии от Виетнам и Камбоджа, далеч от идеята на някои наши медии, съобщаващи близкия край на света (07.01.2012) .

Според дамата от фотографията зъбите на животните и на някои хора са бели, защото те не знаят как да ги опазват. Тя консервира лакираните си зъби според традицията в страната. Тази от по-горната фотография избелва зъбите си със сурово захарно цвекло. За нея по-добро от все едно коя паста за зъби. Едната е от Камбоджа, другата от Виетнам.

А ето как виждам света малко преди „края“:

Всеки край предполага ново начало, стояло зародиш. Епохата ни на състезание за нови технологии като интернет, мобилни телефони, изкуствени мозъци…, в която живеем, е сравнима с Ренесанса, когато  първите печатници са ускорили човешката мисъл. След векове на догми, монополи на власт и религия, Лютер отваря път на съмнението и разбива закостенелите за епохата идеи. Днес структурите в света се разчупват много по-бързо – падането на Берлинската стена, събитията на 11 септември… Новите технологии имат глобален революционен ефект с промени, в която вече живеем.

Информации ни заливат отвсякъде до степен, в която многото започва да се превръща във враг на необходимото. Индивидуализмът се утвърждава като форма на съществуване. За кратък период, несравним с миналите темпове на развитие, близо 6 милиарда жители на планетата жадни за връзка ползват жсм. Хората все по-виртуално заедно, едновременно се чувстват все по-сами. В един все по-неопределен свят, хората все повече се съмняват във всеки и във всичко.

За няколко години 100 милиона забогатяващи китайци стават калвинисти – парите не им стигат, искат вечност. Млади хора  в последен модел кабриолет споделят как колата не им носи щастие, защото все още не са сменили мокета си в къщи.

Науката, станала все по-елитарна, изпреварва начина на мислене на средния човек. Езикът на напредналото мислене се разминава с разбирането на обикновените простосмъртни, които не знаят на къде вървят и най-вече какво точно искат. Индивидуализмът и блестящото развитие на отделни единици, увеличава границата между тях и лишените от възможност да напредват. Обществото се фрагментира. Създават се нови групировки и секти, заедно с един растящ популизъм на хора, повечето недоволни от живота.

Ритуалността, доскоро спояваща хората, чезне. Смисълът на речта губи силата си. Думата, смисленият израз, позитивните емоции, губят стойност. Жестът и поздравът между непознати хора сред Природата е несравним с неудобния, почти невъзможен човешки контакт било в асансьор, на улицата, в мола и изобщо в града. Гъстотата и бързината на разпространяване на  събитията не дава възможност на хората да задълбочат значението им. Ускорението на времето пречи да се структурира ясна смисъл. Младите хора губят поглед към бъдещето, възрастните живеят с изгубеното в спомени минало.

Да не говорим за климатични промени и за замърсяване на красивата ни планета.

Звучи песимистично, но е възможно да се приеме също като симптом за наближаващ нов свят. Думата катаклизъм означава подновяване.

Новият свят с ново съзнание е в зародиш, но само ако сме на наясно с грешките от изминалия ХХ век, най-кръвополития   в историята на човечеството. В противен случай ни очаква още по-голямо разтърсване. Полюсът на влияние в света е на път да се пренесе от Щатите в Азия (Китай, Индия). Африка и Южна Америка тепърва ще излизат на преден план, Европа също, ако приеме Русия и Турция в себе си, а по-късно защо не и Щатите – образуваните два нови полюса да си поделят братски света.

Колкото да сме инертни и егоисти във взимане на решения, необходимостта да опазим Природата все по-крещящо идва на първо място. Ако не я разрушим и ако не се опазим от растящите навсякъде диктатури, бихме могли да говорим за начало на нов технологичен и духовен свят.

Новите течения в изкуството и фотографията са огледало на социалните проблеми. Успехът на шокиращите ефекти в концептуалното изкуство показват търсенето на смисъл в някаква въображаема свобода и болезнена жажда за независимост.

До средата на миналия век изкуството и религията още можеха да носят оксижен и да запълват екзистенциалнияе празнини. Това вече не е достатъчно. Загубили вяра в установените канони, подчертаваме че всичко е изкуство, изразено под различни форми, за да бъде различно и да привлича внимание. Цинизмът и гротескното, изразяват невъзможността да прескочим прага към обещаващото, скрито Ново. Технологиите ни завладяват и манипулират, запълват празнотата в живота с уж нови възможности и свобода, за да ни я отнемат напълно.

Фотографските тиражи  са  все по-големи и фрапантни или дават нови изрази на границата фотографията. Същото с модните ревюта. Растящото  шоу е огледален образ на голямата празнота, която го предизвиква и крещи за промяна! И всичко това между едно изгубено минало и неясно бъдеще. Минало, което липсва, но към което нямаме  желание да се върнем.

Малки по размер фотография на Щиглиц, Мохоли Наги, Мен Ре.. струват стотици хиляди евро, паралелно с професионално добре сниманата обувка в огромния тираж на  известен фотограф, създал име с успешно организирана реклама.

Времената са преходни. Те не могат да изтрият човешкия дух. Новото ни тегли  повече от всякога напред, искреният акт на творене няма мярка и остава винаги извън времето. Светът няма да се срине. Раждат се нови духове, които колкото по-ясно реализират от какво минало излизаме и по какъв ръб се движим, повече шансове има да изградим нов, прекрасен свят.

Така ми се иска и вярвам, че е възможно.

Това есе прилича на жиците в тази фотография и ако не ви е заболяла главата, следете блоговете ми до фаталния 7-ми януари. Ако спрат – краят на света наистина е настъпил.