/ Пред Центъра Жорж Помпиду, Париж /

Bois de Boulogne

От вкус към живописта имам желание фотографиите ми да приличат на картини. Да, но само да приличат. Материално плоският образ върху фотографската хартия, не може да се сравни с работата на художника, насложил върху платното материя, която изразява вътрешното му усещане.  Във фотографията разполагаме с външния свят. Изборът ни е огледало на това, което носим в себе си. Художникът, без да се ограничава във времето, добавя материя върху платното и сътворява нещо ново. В началото на века живописците са си служили с фотография за опора в това, което ще сътворят, но резултатът е винаги по-богато представен от фотографския образ.

С фотографията откриваме нещо, в живописта създаваме нещо ново.

Това, което снимаме, съществува предварително и има собствен живот, от който крадем нещо, което проявяваме на хартия. Образът, зависи много от качеството на тиража, но остава материално плосък в сравнение картината в живописта. Творческият поглед на фотографа, когато постига безвремие в композицията, добавя фотографията към категорията на изкуствата.

Говорим за изкуства, но те не се нуждаят от сравнение. Важното е да променят нещо във всеки.

Натюрморт (фр. nature morte “мъртва природа”) е жанр на изобразителното изкуство. Историята на натюрморт започва от религиозната живопис на фламандските майстори (still leven) от 13век. През 14 и 15 век предметите в живопистта добиват привилегировани места. Във Франция през 1763 година по времето на Шарден жанрът „натюрморт“  става на мода. Дидро е от първите почитатели. Било е модерно да се рисуват картини с умрял дивеч, често гарниран с плодове, съдове, предмети, черепи… В Природата няма “мъртво”, в изкуството също. Определението на англичаните still life звучи по-приемливо.

Днес този жанр е разширен и когато снимам „натюрморт“ търся моменти, стимулиращи живота