/Анна Ивановски/

През дни и нощи след дълго пътешествие няколко упорити същества достигат до себе си, за да заживеят това, което Е, а не това, което времето обещава. Те приемат в неизбежния сегашен момент достойната радост на споделения хляб. – Ал. Ходоровски

Завършвам серията цитати от “Стълба на ангелите” на Алехандро Хородовски и рисунки на Анна Ивановска с два стиха на Емили Дикенсън. Същите може да прочетете в оригинал в www.fr.pastoukhov.com

                                           /Булонски лес, Париж/

Аз съм никоя! Ти кой си?

Ти също ли си никой?

Тогава двойка сме – но ти мълчи!

Ще ни пропъдят, знаеш.

И как подтискащо е да си някой!

На показ като жаба.

Да казваш името си цeлодневно

На възхищаващо се блато.