Споделям с българските читатели няколко идеи за превода си на книгата „Шри Оробиндо* или Авантюра на Съзнанието“, автор Сатпрем, издател Факел Експрес, второ преработено издание, 2008 г. и трето – декември, 2010 г..

Живеем с радости и неволи, но мистерията на самото творение продължава да ни убягва. Живеем незадоволени в свят, който ни задължава  да  търсим разрешения за проблемите си или да затънем по-дълбоко.

Възможността да променяме съзнанието си е една от привилегиите на човешкия вид. След ужасиите на миналия век пред нас се очертават с множество нови катаклизми. Осъзнаваме ли това?

В „Авантюра на Съзнанието“ авторът Сатпрем описва живота на гениалния визионер на двайстия век Шри Оробиндо, който стига до границата на възможното за човешкия дух. Не става дума за нова теория, религия или мистицизъм, а за практическо приложение, свързано с разширяване на Съзнанието на човека. Шри Оробиндо, за разлика от зародилите си амбициите напоследък в Силикон вали за създаване на изкуствено приповдигнати хора, търси естествен, ускорен път за мутиране на Хомо Сапиенс в супраменталния човек на бъдещето.

„Нашият свят е в еволюция и еволюцията има духовен смисъл. Единствената ни свобода e чрез индивидуална еволюция да се издигнем на по-високи нива на съзнание и да въплътим истините според нивото, на което се намираме“, отбелязва в книгата си Сатпрем.

Шри Оробиндо, заедно със свои съмишленици, разбужда и участва в организацията на революционно движение в Индия. Действията му са в рамките на закона, което го прави неуязвим пред англичаните. Нещата напредват и той разбира, че Индия ще се освободи. Дори предсказва годината, но едновременно съзира растящата сянка на национал-социалисти с опасността човечеството да се самоунищожи.

Той се оттегля от политиката и социалния живот, за да потърси възможност за ускорено мутиране на човешкия вид по естествен път. Изхожда от постулата, че Хомо Сапиенс не е стационарен вид. Промяната в живота за него била възможна само с радикална промяна в съзнанието на хората.  След като превежда и анализира непознати до тогава текстове от времето на ведическите риши, той съпоставя своите физически експерименти с направените в далечно минало и създава Интегрална Йога, различна от дотогавашните йогийски дисциплини. Малко преди да напусне тялото си, на брилянтен английски, с „думи, които виждат“, той довършва епопеята Савитри – 23813 стиха за сътворението и съдбата на човека.

В „Авантюра на съзнанието“ Сатпрем показва как човекът, носител на съзнание, е мост между безграничния дух и крайното в материята. Разбираме по-ясно привилегията да бъдем участници в настоящата епоха с отговорната участ, която ни принадлежи. Свободата, която търсим и обичаме, не е ли именно възможността да преминаваме на все по-разширени планове на съзнание?! Думата „авантюра“ в заглавието на книгата етимологически включва идеята за неочакваните трудности с непрекъснато нови елементи за преодоляване.

Във втория преработен превод на книгата предпочетох да приема санскритското име „Орробиндо“, звучащо като мантра, а не Ауробиндо, наследство от руски преводи, приели английското произношение на името.  Същото за бившия френски протекторат Пондишери, както го произнасят французите или „милото Понди, както го наричат местните.  (На английски – Пондичери.)

Виждате портрета на Мер, създателката на Ашрама в Пондишери, който тя наричала „Лаборатория за изследване на човешкия вид“. Преведох също две книги за тази съпътница на Шри Оробиндо: „Божественият материализъм“ и „Новият Вид“ – тема за друг блог.

В превода бях затруднен да намеря на български  разликата между думите: „mens“ и „spiritus“,  mind и spirit или mental и spirituel. На български думата мантал (ментал) са мислите. В книгата може да прочетете за телесния и клетъчния мантал. Spirituel не иска да каже само духовен, което на български е съвсем общо понятие, включващо религия, култура. На френски и английски тази дума говори за трансцедентност, за човешки дух. Човек може да бъде духовен, но не задължително spirituel (понятие по-богато от духовност).

За повече яснота: Шри Оробиндо различава четири части в човека – мантал, витал, физика и психика. В психика той влага човешката душа, Божествената искра, според индийските вярвания, мотор за развитие на съзнанието. Всяка от тези части има свое индивидуално, комплексно и независимо съзнание. Манталът, виталът и физиката (тялото) участват в развитието на психическото същество.

Духът и материята са неделими, така както ги разбра Спиноза и някои други философи в миналото. Има интересни паралели между терминологията на Шри Оробиндо и Юнг, както и връзката материя – енергия в квантовата механика.

За читателите на Авантюра на Съзнанието, ако имате въпроси, на които мога да отговоря, бих го направил с удоволствие.