Илюзиите, подхранващи жизнеността и въображението ни, помагат да вярваме, че рано или късно ще намерим в реалността това, което въображението ни е карало да очакваме.

Миналата събота вечер към в 22 часа, изпълнен с хубави помисли отивам на летище София, за да танцувам и да се забавлявам под звуците на  групата Готан Проджект. Ръми леко, дъжда се усилва, няколко гръмотевици, на моменти подухва по-силно, но това все още не е пречка за концерта да се осъществи. Хората са се приготвили и се разхождат по тревата в очакване пред голямата естрада, повечето загърнати в дъждобрани. Някои се поклащат, други подскачат в ритъма на диското откъм естрадата. А то гърми, вятърът го отнася отвъд летището и всичко това в очакване на идващата група. Минава час, после още един. Хората, повечето мокри, безболезнено приемат обстоятелствата. В даден момент нещо трябва да се случи. Групата не може да не дойде.  За който обича да чака, купонът е налице, българинът е търпелив и не се предава.

Два часа са достатъчни, за да се наситя на атмосферата и с облекчение да се упътя  към къщи. На другия ден ми разправят как групата дошла в един след полунощ и свирила до три. Посетителите останали много доволни. Концертът за петдесет лева си струвал търпението.

Нека завърша блога философски: за съзнанието ни очакването е това, което тенденцията е за живота. А той може да се приеме като процес към нещо идващо, като динамичен интервал между това, което е и каквото има да се случи. В общия случай се намираме винаги в очакване на нещо извън нас. Съпровожда ни напрежението между действие и очакване, а то под форма на нетърпение може да се превърне или не в драма, според това как приемаме живота.