В определен ден на седмицата всеки от двайсетте квартала на Париж предлага уличен пазар с пресни храни. Един път годишно (още от 1923-та година) градът предлага два международни панаири, между най-големите в Европа. (с площ 220 000 квадратни метра)

Докато Парижкия панаир е универсален,  Селскостопанският се води  за „най-голямата ферма в Европа“. В гастрономическата част на панаирите има ресторанти, продукти от всички френските региони и  близо 300 щанда с вина.

Супермаркетите и търговските центрове напоследък задушиха бизнеса на дребно, но панаирите по традиция продължават да съществуват. Хората критикуват високите цени и въпреки всичко купуват. Атмосферата задължава. В настоящата кризисна безисходица възможността човек да сподели малко емоции с шопинг утешава. Добрият търговец ще ви разсмее, ще си разкажете нещо и вероятно няма да откажете да купите.

С няколко колеги имаме станд с редки бургундски вина. Избата ни е известна. От същата купуваме избрани бутилки и за Винекселанс, фирмата ни с Яна Петкова  в България.

Продажбите в панаира тази година са слаби и надеждата ни е в наближаващия салон в Единбург. Шотландци пият уиски и бира, но знаят по добре от французите какво искат. Когато купуват не се колебаят и имат повече чувство за хумор от французите. Доброто бургундско се е ляло в английския двор още от времето, когато турците са завладявали Балканите.

В съседната до нас зала са разположени изобретатели. Всеки продава  своя патент и убеждава клиентите си, че живота им ще се промени.

Виното от времето на Ноевия ковчег, свързва хората, отваря врати, отключва блокажи, създава мостове и разчупва граници. Бедният се чувства богат, богатият забравя грижи и проблеми.

Лозата е най-устойчивото растение в природата. Сокът, който дава, разправя истории, различни, според възрастта на бутилката и чувствителността на любителя.

От няколко години търся хора, все едно на каква длъжност и образование, за работа във фирмата ни с Яна (Винекселанс). Изискването е да имат винарска култура, бъдат убедителни и мотивирани,  за да продават тероарни френски вина на клиенти по техен избор.  Тероарът е комплексен термин, свързващ земята, небето (климата) и лозата. Този триъгълник с намесата на винаря ни доставя желаната амброзия. Има още един триъгълник – киселинност, алкохол и танин – в който при постигнати еднакви катети, прави амброзията да остарява хармонично и да достигне до апогей. Това вино ни качва на небето, както всяко постигнато от човека истинско изкуство. Ако човек се замисли, темата за триъгълниците в живота, е много интересна.

Но всичко това не е реклама за Винекселанс. Вина, всеизвестни от векове, не се нуждаят от реклама. Искам само да споделя  проблема на фирмата ни, който е и социален за страната. Между явилите се 350 желаещи да продават вино, всички бяха „компетентни, енологично образовани и с богат, разнообразен опит в живота“. Да, но нямаше един, който да не иска да му се осигури заплата, кола и всички удобства, за да се чувства добре. Сблъсках се с обидени,  „неоценени от обществото“ господа, сменили много професии.  Повечето с голямо самомнение, без усет за контакт и комуникация, страдаха от чувство за свръх ценност (тоест малоценност) с претенции.

Радостната новина е, че напоследък в България се правят все повече салони за дегустиране на интересни български и чужди вина. Винената култура и старите ни традиции на селскостопанска страна се възраждат.

В енологията се учим да дегустираме различни кафета, чай, горчици, чер пипер…, всичко провокиращо вкусовите ни усещания.

В домакинството качественото вино трябва да  определя ястието, което ще го съпровожда, а не обратното.

„Винекселанс“ е бебето ни с Яна Петкова. То е надарено да учи желаещите да разберат многовековната френска винена култура. В сайта ни www.vinexcellence.com пише: „Адаптираме се към всеки клиент, предлагаме консултация за избор на вино, за изграждане на колекции на реномирани ресторанти, на частни изби и магазини. Изготвяме винени листа, обучаваме персонал. Правим го на компетентно професионално ниво, ориентирано към реномирания френски тероар.“

Най-трудното нещо за развиване на бизнес в България се оказва намиране на ангажиран, компетентен работен персонал.

Фотографиите са от тази година в Парижкия панаир.