Антиномиите (добро-зло, красиво-грозно, истина лъжа…) са илюзорни фрагменти, свързани в Цялото. Всяка концепция е двойна, съставена от произнесена дума и непроизнесена обратна концепция. Всеки път когато излагаме някаква концепция, е необходимо да мислим също: “по отношение на”, добавяйки друга концепция. Например : малко, по отношение на … (нещо по-голямо). Голямо, по отношение на (нещо по-малко). Грозно по отношение на (нещо по-красиво) и така нататък. Извън връзката концепцията губи смисъл, не е е възможно да съществува. – Aл. Ходоровски

                                                               /Анна Ивановска/

Не е възможно да твърдим: “това е трудно”. Ако всяка концепция се определя от обратното на същата, зад “трудното” има “лесно”. Не е възможно да твърдим: “за мен всичко е трудно” – коректно е да кажем: “Почти всичко ми изглежда трудно”. Дори деветдесет и девет процента трудност, предполага един процент лесно. Този процент позитивност е по-достоен да определи тоталното от негативните деветдесет и девет процента. Това минимално улеснение е изкуплението на Цялото. – Ал. Ходоровски

                                                        /Анна Ивановска/

Добре е да не определяме човек по неговите действия, а по-скоро да определяме действията му според резултатите. Да не казваме “той е идиот”, а “той направи глупост”. Не “той е крадец”, а “той взе това, което не му принадлежи”. Ако определим човек по действията му, ние го ограничаваме и го отделяме от Цялото. Никой човек не може да бъде определен от друг, по същия начин не е възможно да определим и себе си. Всеки от нас е ефимерна проява на Цялото. Човек е смъртен, Цялото е вечно. Смъртта е индивидуална илюзия. – Ал. Ходоровски

„Човек се мери не по това, което е, а по това, което прави да става възможно“ – Шри Оробиндо

Добре или по-точно истински изживените илюзии, ни правят щастливи. Превръщаме се в творци на живота, който живеем.

                                                      /Анна Ивановска/

Действията са нито лесни, нито трудни. Те зависят от умението на извършителя. Нещата не са скъпи, нито евтини, те зависят от богатството на купувача. Хората не са нито грозни, нито красиви, те са зависими от вкуса на този, който ги гледа.

Нещата и резултатите нямат качества.  Дава им ги публиката. Значението е винаги субективно. Не обичаме ближния си, защото е съвършен, а го считаме съвършен, защото го обичаме.

Тъй като е невъзможно да уловим тоталността на другия, не е възможно да го съдим. Не е правилно да казваме : “той направи зло”, а “бях уязвим спрямо действието му”. Не е правилно да казваме: “той обяснява лошо” , а “не разбрах какво казва”.

Всяко събитие само по себе си е нито позитивно, нито негативно: всички интерпретации са субективни. От респект към социалния живот за предпочитане е да търсим винаги позитивна интерпретация. – Ал. Ходоровски

Всеки закон, идея или концепция, като ограничен израз на непознаваемото Цяло, валиден единствено за индивида или обществото, което го произнася в настоящия момент, а по-късно в бъдещето, се превръща в несериозен. Човешката мисъл, фрагментирана и представена като “сериозна”, всъщност е комична. Мъдростта се състои в откривне на комичното в мисъл, която като въображаема част,  е винаги осъдена на грешка. Осмиването, смехът разкрива границите й и приближава мисълтта до тоталното. Комично е това, което като част, се приема за Цяло. – Алехандро Ходоровски

                                                               /Анна Ивановска/

Индивидът не може да познава Цялото. Той може да познае само част от Цялото. Но тази част е само приближаване, защото, за да я познае, има необходимост да я свърже с Цялото. Приближавайки се към цялото, не е възможно това да стане по прецизен начин. Частта можем да приближим само към едно въображаемо Цяло, наречено “Свят”. – Ал. Ходоровски

Съзнателното същество осъзнава границите си. Усещайки се като част, то се стреми да се слее в Цялото. Съзнанието е непрекъснато разлагане чрез устрем, аспирация към тоталното. Неосъзнатия човек приема границите си за Цяло. Несъзнанието е натрупване на граници в желание на човек да се изяви. – Алехандро Ходоровски „Стълба на ангелите“

                                                                    /Анна Ивановска/

Всяка част зависи от Цялото. Причината за всеки ефект идва винаги от Цялото. Да се мисли за определени ограничени причини е илюзия. Нищо не може да се осъществи с едно единствено (изолирано) действие. Никой ефект не е ограничен. Всеки ефект е безкраен, защото се създава в Цялото, той е аспект на Цялото. Никога няма една единствена жертва. Никога няма един единствен виновен. – Ал. Ходоровски „Стълба на ангелите“

Ако твърдим, че Цялото е нещо по-голямо от сумата на частите си, означава, че Цялото е непознаваемо от тях. Тъй като всяка от тях е част от Цялото, никоя част не може да опознае цялостно друга. Не е възможно да опознаем една част, ако не познаваме всички части. – Алехандро Ходоровскси

                                                               /Анна Ивановска/

Всички качества принадлежат на Цялото. Част, която си приписва качество, завършва със страдание. Основното качество, което може да си припише частта, е да се приеме за част. Частите не са част от себе си, а са част от Цялото. Когато частта се остави на Цялото, страданието изчезва. – Ал. Ходоровски