Антиномиите (добро-зло, красиво-грозно, истина лъжа…) са илюзорни фрагменти, свързани в Цялото. Всяка концепция е двойна, съставена от произнесена дума и непроизнесена обратна концепция. Всеки път когато излагаме някаква концепция, е необходимо да мислим също: “по отношение на”, добавяйки друга концепция. Например : малко, по отношение на … (нещо по-голямо). Голямо, по отношение на (нещо по-малко). Грозно по отношение на (нещо по-красиво) и така нататък. Извън връзката концепцията губи смисъл, не е е възможно да съществува. – Aл. Ходоровски

                                                               /Анна Ивановска/

Не е възможно да твърдим: “това е трудно”. Ако всяка концепция се определя от обратното на същата, зад “трудното” има “лесно”. Не е възможно да твърдим: “за мен всичко е трудно” – коректно е да кажем: “Почти всичко ми изглежда трудно”. Дори деветдесет и девет процента трудност, предполага един процент лесно. Този процент позитивност е по-достоен да определи тоталното от негативните деветдесет и девет процента. Това минимално улеснение е изкуплението на Цялото. – Ал. Ходоровски

                                                        /Анна Ивановска/

Добре е да не определяме човек по неговите действия, а по-скоро да определяме действията му според резултатите. Да не казваме “той е идиот”, а “той направи глупост”. Не “той е крадец”, а “той взе това, което не му принадлежи”. Ако определим човек по действията му, ние го ограничаваме и го отделяме от Цялото. Никой човек не може да бъде определен от друг, по същия начин не е възможно да определим и себе си. Всеки от нас е ефимерна проява на Цялото. Човек е смъртен, Цялото е вечно. Смъртта е индивидуална илюзия. – Ал. Ходоровски

„Човек се мери не по това, което е, а по това, което прави да става възможно“ – Шри Оробиндо

Добре или по-точно истински изживените илюзии, ни правят щастливи. Превръщаме се в творци на живота, който живеем.

                                                      /Анна Ивановска/

Действията са нито лесни, нито трудни. Те зависят от умението на извършителя. Нещата не са скъпи, нито евтини, те зависят от богатството на купувача. Хората не са нито грозни, нито красиви, те са зависими от вкуса на този, който ги гледа.

Нещата и резултатите нямат качества.  Дава им ги публиката. Значението е винаги субективно. Не обичаме ближния си, защото е съвършен, а го считаме съвършен, защото го обичаме.

Тъй като е невъзможно да уловим тоталността на другия, не е възможно да го съдим. Не е правилно да казваме : “той направи зло”, а “бях уязвим спрямо действието му”. Не е правилно да казваме: “той обяснява лошо” , а “не разбрах какво казва”.

Всяко събитие само по себе си е нито позитивно, нито негативно: всички интерпретации са субективни. От респект към социалния живот за предпочитане е да търсим винаги позитивна интерпретация. – Ал. Ходоровски