Благодаря за интереса към блога. Отдавам го повече на фотографиите, отколкото на опитите да пиша. Фотографите, ние често казваме, че снимаме, за да не говорим или пишем.

                                                              /Племето Химба, Етиопия/

В спомените си потърсих хубави преживявания по фотографски пътища на места, където при възможност бих се върнал повторно.

                                                                    / Гужарат, Индия /

                                                                    / Раджастан, Индия /

Между континетите на първо място слагам Азия – триото Индия, Япония, Китай. Сърдечно клоня към Индия, естетически към Япония, а към провокиращия, разнолик Китай оставам със смесени чувства.

                                                                           / Киото, Япония /

                                                                             /Шенгду, Китай/

На втори план идват Виетнам, Камбоджа, Пакистан и много интересния Йемен.

                                                                            / Ел Махавит, Йемен /

                                                          / Долината на река Индус, Пакистан /

                                                            / Вакхан коридор, Афганистан /

Не мога да подмина библейската земя на свръх модерния Израел с прекрасната пустиня Негев.

                                                                        /Мъртво море, Израел /

След Азия идва Африка. Африка, родината на човечеството, земя с невероятна енергия, днес шампион по младо поколение в света. Туризмът, войните и климатичните проблеми напоследък направиха някои много интересни места трудно достъпни.

                                                                                  / Намибия /

Сърцето ми тегли към Африка, но коренъите теглят към Европа, застаряваща и прекрасна, изтощена от богато минало, тя прави усилие да се превъзмогне, за да отговори на изискванията на XXI-ия век.

                                                                                             / Рим /

Америките, Северна и Южна отиват трето място, освен Ню Йорк, който не е Америка и за мен  най-великият, интересен град на земята. Все още !

                                                                                / Манхатън /

                                                                                    /Харлем /

Щатите са интересни, различни, богати и винаги с много за откриване. Южна Америка с богатата си, разнообразна Природа, с красиви пустини и следи от стари култури. За съжаление населението, още от времето на Кортес, е убито духом. Това не е  духът, с който е импрегнирана Азия.

                                                                            / Пуна, Аржентина /

                                                                           / Атакама, Аржентина /

Идва ред на Австралия и особено на красивата Нова Зеландия със запазена, разнообразна Природа и мили, възпитани хора, преселници от стара Англия. За човек, чувствителен към старини, този нов свят може да се окаже скучен. Аборигените и маорите, подобно на индианците в Северна Америка или инките в Южна Америка, за съжаление са загубили голяма част от духа на прадедите. Културата и традициите им са убити или задушени от нашествениците. Изкуството им с някои изключения и изгубило изразната си форма и е несравнимо с излъчването на старото африканско. Не познавам добре аборигените, за маорите съм убеден и не вярвам преселниците в Австралия да са били по-толерантни.

                                                             / Езерото Пукаки, Нова Зеландия /

За всички тези страни съм писал по нещо в блога, но е факт е, че сърцето ми клони към Индиите, както англичаните са наричали майка Индия, включваща Пакистани и дори преди време Афганистан.

Искам да добавя могъщите масиви в Непал и разнообразното население с безпроблемни, сърдечни контакти.

                                                                                        / Токио /

Япония е отделна планета, единствена по рода си. Японците са със забележителна етика, ненадмината естетика и култ към Природата. Тук всяко нещо има обратна страна, крайностите са скрити в добре овладяно равновесие.

                                                                            /Дали, Китай /

Китай  е огромен и провокиращ. „Империята в центъра“, както е бил винаги наричан, е обиден на западния свят от незабравеното унижение с търговията с опиум, внесен от англичаните. Страна, която търси реванш и има растяща амбиция да завладее икономически света. Народът, смазан от диктатури, е възпитан да работи без да роптае.  Чувството за индивидуалност е чуждо на китайците. Погледите им са обърнати към бъдещето, докато миналото  може само да ни учудва и учи. Идеограмите на китайското писмо определят начина на мислене на китайците  и показват колко различни могат да бъдат хората.

                                                                              / Йерусалим /

Връщам се към Израел, където наред със главозамайващата динамика в страната, са събрани всички световни кухни и култури на придошлите отвсякъде евреи.

На две крачки се намира Египет, който посетих със съвсем слаб опит във фотографията. Място незабравимо за повторно посещение – освен Александрия и Кайро, с фелук по дължината на Нил. Звучи страхотно, нали?

                                                                            / Сафед, Израел /

                                                                  / Гилгит, Пакистан /

Ако трябва да наименувам проект, който следвам (в моя случай без стриктна програма), той би се наричал « Земята и Хората ». Земята навсякъде разнообразна и прекрасна и човекът, този най-интересен земен феномен.

                                                          / Иттокоомит, Гренландия /

Да не пропусна пустините, тези невероятни места, където човешкият дух се пречиства и вибрира според усета на всеки.

                                                                   / Сахара, Мавритания /

                                                                  / Девойка Бозо, Мали /

                                                                       / Намибия /

Новата 2016 година се очертава напрегната и важна за света. Един ден и без да се бавим ще добием ли съзнанието да опазим гостоприемната ни планета и себе си?

                                                                    / Benares, India /

Дълбоко в нас страхът от самотата ни събира (така правят и животните, от които произлизаме), кара ни да преодоляваме различията си – няма еднакъв човек на земята – и ако не ги преодолеем, се мразим, ставаме расисти, правим войни и убиваме.

Чувстваме се най-добре заедно, когато това, което ни събира, ни надвишава – то е зрънцето в нас, на което дължим второто Sapiens на Homo Sapiens. Търсенето и възможността да надминем себе си ни позволява да ставаме хора.

                                                               / празник Inti Raymi, Sacsayhuman, Cusco, Peru /

Подобно на животните в Природата, най-добра сигурност намираме, когато сме в група.

                                                                           / Sofia, Bulgaria /

/ Paris /

С огромния си арсенал от мисли, въображение, емоции и интуиция, измисляме системи, които ни събират. Семейство и училище, професия, квартал, село, град, държава, политическа група, религия, секта, мафия, фейсбук, футболен екип, марка обувки, жсм… – те правят да живеем във въображаемото ни заедно.  Индивидуалистите, в защитната си елитарност, също се наместват под чадъра на някаква общност.

                                                                              / Timaru, New Zealand /

Ако не сме заедно, не е възможно да съществуваме. Технологиите, на които все повече робуваме ускоряват времето и уж ни помагат, но за сметка на отношенията между хората . Искаме да разберем мистерията на живота, но все по-системното отрязване на връзките ни с Природата,  унищожава това, от което произлизаме, включително и себе си.

                                                                                 / Paris-plage /

Без да се оглеждаме в другите хора, не е възможно да реализираме своята уникалност. Контактите ни заставят да се променяме и да утвърждаваме разликите помежду ни. Те ни обогатяват, а когато не ги приемаме, ни товарят и понякога водят до невероятни ужасии.

                                                                                / Dogon village, Mali /

Във фотографиите  на обществени места хората са заедно и същевременно най-често всеки със себе си.

                                                                            / Pughe, Yunan, China /

Софиянци, изпълнени с надежда за промени, посрещнат цар Симеон на Цариградско шосе. Доволни и заедно.

                                                                         / Цариградско шосе в София /

                                    /Kukery, Pernik, Bulgaria/

Тя ме иска, аз по нея,

Мир не зная, луд лудея.

Аз от стара майка крия,

Тя от татко – зъл бекрия.

Че сърце глава не пита,

То е птичка дяволита:

Дето иска се пилее,

Дето иска, там ще пее… П.К. Яворов

Тази година салонът Пари Фото в Гран Пале, въпреки напреженията с терористите, е по-успешен от всякога. Благодаря на  загрижените читатели на блога, които се обадиха. За съжаление е необходимо разтърсване, за да си покажем до каква степен държим едни на други.

В настоящата подтисната атмосфера показвам няколко фотографии в деня на откриването.

И добрата новина: котата на добрите фотографи е във възход.

Публикувам блога,  но всички публични места в Париж са затворени. 160 фотографски галерии от цял свят са блокирани в Гран Пале.