“Нещата не са видяни, защото са видими, а по скоро са видими, защото са видяни” са думи на известната Ню Йоркска фотографка Диан Арбюс /1923 – 1971/ представена  днес в музея Jeu de Pomme. „Фотографията е тайна на тайната. Колкото повече ви говори, по малко я разбирате”. Това се чете и в прекрасните черно-бели кадри на известна фотографка, съученичка на Ричард Аведон и близка на Лизет Модел. Идеята фотографията да се приеме като отделно изкуство се ражда по същото време. Диан Арбюс има силно влияние за това и въпреки краткия си фотографски и житейски път, тя оставя богато фотографско наследство. Излизаме от градината Тюйлери съпроводени от усещането на Диан Арбюс за Ню Йорк през 60-те години, пресичаме площад Конкорд  и продължаваме към изложението Фиак в Гран Пале.

Тази година ФИАК, 38-миият Интернационален Панаир за Съвременно Изкуство, представя 21 страни с 168 галерии, 33 от които излагат за първи път в Париж. В градините Тюйлери и Жарден де Плант са монтирани съоръжения и статуи съпровождащи същото събитие, а то е огледало на епохата, в която живеем.

Част от нареклите себе си “артисти” по мое мнение са преди всичко оригинални техничари и добри търговци. Големите творци се броят на пръсти, а някои от тях дори не стигнат до публичен израз. Техническото изпълнение е разбира се на високо ниво. В публиката има глад за шоу и новости, опашката на входа е близо двеста метра с вход  35 евро.

В някои от обувките, накичени по дървото в Жарден де Плант има високоговорителчета, които се обаждат, дори надават викове. Удачно или не, те заместват класическите скулптури от миналото. Скъпи проекти от този род виждаме все повече, приети като форма на Съвременно Изкуство.

Дали това влияе и доколко променя нещо в нас, е въпрос на лично усещане. Дали ни впечатлява или само запълва някаква празнота в живота на хората с възможности, също е въпрос на разбиране. Празно и пълно вървят заедно, както напоследък все по-изострените житейските въпроси с бягство на отговор.

Няколко галерии в Гран Пале се възползват от изложбата на Диан Арбюс в Jeu de Pomme и продават нейни винтиджи (оригинални авторски тиражи) средно по 50000 евро. След месец /10-13 ноември/ очакваме поредното  15 -то Пари Фото, което е световния барометър на фотографските коти. Тази година очакваме да бъде преместено от Лувъра под стъкления покрив на Гран Пале. Фотографското общество ще има на разположение 135 галерии от 23 страни с фотографии от всички епохи. Ще се чества новата генерация артисти от Африка. А защо не един ден и от България с надежда в страната ни да се формира фотографско ядро с коти на български фотографи, достойни да се представят на европейско и световно ниво.

Готов съм да помогна за създаване на фотографска галерия в София, стига да се намери галерист с познания, качества да продава и желание да се отдаде изцяло на фотографията.

Срещу Гран Пале, в изложбените зали на Пети Пале, има открита фотоизложба “Жените в Индия”. Едновременно е представена, не по-малко интересната  “История на Комеди Франсез”.

Дава ви се възможност да потънете в декорите на театъра в Пале Роаял, автентичен от 1680 година до днес. Движите се между бюстове на известни фигури от различни епохи в атмосфери със запазени традиции. Контрастът е голям с екстравагантното, екцентрично Модерно Изкуство от другата страна на авенюто.

Във същото време в Центъра Помпиду се намира монографската изложба на Едуард Мюнш.

За контраст може да се потопите в атмосферата на оригиналния, забавен Яйои Кузама.

В Музея за Модерни Изкуства скулпторът Георг Базелитц впечатлява с насечени дървени фигури, някои от които  оригинално оцветени. В същото време в Лувъра се е разположил не друг, а Александър Велики със златната си корона и някои редки македонски съкровища.

В музея Орсе е показана Англия, красива, морална и чувствена от времето на Оскар Уайлд.

В Ке Бранли се е приземил духът на маорите от Нова Зеландия – Хе-ао-теа-роа – “Дълъг бял облак” – както наричат чудесната си страна. Историята и изкуството на тези полинезийски викинки са представени с филми и свещенни предмети, прелетяли 25000 километра до Париж.

За да завърша с фотография, в Европейската Къща за Фотография Уилям Клайн ни представя черно-белия „Рим+Клайн“, достоен за Фелини Рим от 50-те години. На втория етаж Мартин Франк показва фотографии на известни артисти „Дошли отвън“ в Париж през същата епоха. Отделен е цял етаж и за „Златния век на Албанската фотография /1858-1945/“ с чудесни тиражи и невероятни кадри от епохата на големи албански фотографи.

Фондацията Картие Бресон зад кулата Монпарнас излага Ню Йорксия фотограф Левис Хайн (1874-1940), един от пионерите на Социалната фотография, който с право е считал човешкия дух за най-важното нещо в живота. Показаните 150 черно-бели винтижи – тиражи от епохата на Хайн – са бижута, достойни за вкуса на фондацията.

Връщам се към ФИАК с крещящия въпрос превърнат в изкуство. А по-долу фигурата на посетител, който вероятно си задава същия въпрос.

                                                                      / Париж – кейовете по Сена /

Играта е тържество на възможното. – Мартин Бубер

                                                                                         / По кейовете на Сена, Париж /

От едночасова игра може да научите за човек повече, отколкото от целогодишни разговори. – Платон

/ Шибам, Йемен /

Денят в който детето разбира, че възрастните са несъвършенни, става юноша; денят в който им прощава, става възрастен; денят в който прощава на себе си, става мъдър човек. – Алден Нолан