/ Биг Сур, Калифорния /

Дърветата са поеми, които земята рисува по небето. Кахил Гибран

(На Българска земя в четвъртък на 19 февруари в 16 до 18 часа в Нов Български Университет (ул.Монтевидео, 12) ще проведа семинар за фотография. Любителите на фотография, които харесват и следят блоговете ми, са също добре дошли.)

                                                                                     / Дол По, Непал /

Лицето, този прозорец към вътрешния свят, не може да скрие динамиката на изминалия живот. Бръчките са история, бразди в календара на миналото. Болките, разбрани и осмислени, добиват меки форми.

Ако искате да проникнете в невидимото, наблюдавайте видимия свят. Има лица, в които се четат цели романи.

“Нещата имат единствено стойността, която човек им придава.” – Молиер

Снимам двамата  сиди (господа), а те са изразителни и продължавам да ги следвам с обектива:

Диалогът е безкраен, поглеждам встрани и сменям сюжета:

Обръщам се наляво:

… и малко по в дясно:

… двамата не са толкова интересни и се упътвам към близкото кафене, за да опитам местния силно подсладен ментов чай.

Споделям го с двамата марокански бербери на масата.

На излизане от кафенето откривам фризьорския салон:

а малко отстрани:

Този слънчев ден в планината Атлас на Мароко се оказа ден на диалози. Не знам доколко фотографиите ви изглеждат комични, но за мен беше забавно и ги слагам в „хумористичната фотография“ на блога.

Весели Новогодишни празници на любителите на фотография! Тази година кризата си казва думата и за първи път над Айфеловата кула няма  заря.