Средата на октомври е.  Намирам се на около 5000 метра в измисления от камиларите уигури базов лагер  на Гашербрум. В китайския Каракорум реално такъв лагер не съществува, осемхилядникът не е покоряван откъм китайска страна. Тук рядко стъпва човешки крак.

През стените на палатката прозира светлина от кристално ясната луна близо до пълнолуние. Надниквам навън за последно към нощната феерия от сенки и просветващи като факли в небето върхове на осемхилядници. На сутринта голяма изненада: планината се е преобразила, облечена в нова премяна. Есенните  треви са побелели от неусетно преминалия през нощта снежен облак. Изтупвам снега от палатката радостен като дете, видяло за първи път сняг в живота. Живот който не може да бъде друг, освен прекрасен. Сменям леките обувки с по-сериозни, хапвам набързо и хуквам да снимам, да изпреваря слънцето, което след няколко часа ще ми отнеме хубавия сън.

                                                                  / Гашербрум в дясно /

На бързо чезнещия бял фон осем хилядниците по дължината на границата между Китай и Пакистан проточват снаги към кристалната синева на небето.

                                                               / Начало на ледника на Гашербрум /

Набирам височина в космична обстановка, един сън в бяло, който ще ме съпровожда, заедно с всички други досега.

Кашгар е важен кръстопът между Китай (Тибет), Афганистан, Киргизстан и Пакистан. В продължение на векове тук е се е намирал най-големият оазис по пътя на коприната между пустинята Такламахан, Памир и Тиан Шан. Провинцията Xinjiang, преди години част от бившия Тюркестан, означава « Нова граница », сега е чувствителна зона в експанзията Китай. Уигурите имат език близък до турския. Бях приятно изненадан, че познават Булгаристан, както наричат България. Думи като тешекюр, маш-аллах, гюзел… ми отварят врати и ни сближават. Чужденци се срещат рядко, а китайците се държат безобразно с местното население.

Поради събраните нагъсто няколко 8 хилядника, Каракорум е най-впечатляващ сред планините. В 500 километра между Индия, Китай и Пакистан са събрани няколко стотин 6-7 хилядници. Бях открил тази фантастична Природа  откъм Пакистан, а сега ми се отвори възможност откъм Китай да снимам веригата на К2, Гашербрум и Брод Пик, които заедно с няколко седемхилядника, представляват естествена граница между Китай и Пакистан. Граничните зони са трудно достъпни, но и най-интересни.

Ленин и Сталин са считали, че огромните човешки жертви не представляват нищо спрямо идеята да се построи светло бъдеще! Такава е и политиката на китайците в областта Ксингжианг и Тибет. Уигурите са третирани жестоко.  Над един милион от тях работят, затворени в трудови лагери в Тибет. Хората в цялата област са под непрекъснат наложен контрол. Звуците на сирени не спират денонощно. По широките булеварди циркулират непрекъснато полицейски коли. По улиците  се разхождат въоръжени полицаи с палки и щитове в ръцете. Бюра за проверка има на всяка пряка,  пред всеки магазин и подлез. Старата част на града е запазила облика на крепост, на която огромните стени и тесни калдъръмени улички са пазени от китайците.

/ Отговорнички за реда в услуга на полицията /

/ Похвалени и наградени квартални отговорници  /

В импрегнираните с история улици на стария град са залепени портрети на квартални активисти,  следящи за реда, с привилегии, както нашите квартални отговорници по време на строежа на комунизма. Те използват добре познатия почин, самият народ да следи ближните си. Това ме връща 40 години назад и с прикрит фотоапарат снимам  познати картинки в съвременен, технически още по-брутален вариант.

/ Смяна на квартал с показване на документ за самоличност /

След Кашгар поемам към покитайчения Ташкурган, вековен град по пътя на коприната. По улиците по същия начин циркулират полицейски коли, свирят сирени. Граничното разклонение между Ласа и Кашгар не е далеч, както и Пакистани Хайуей с най-високия автомобилен пас на земята. По пътя преспивам в мизерна барака до езерото Каракол полегнало като огледало между Мустаг Ата – « Баща на Ледените Планини » 7456м и Конгур Таг 7719м.. Имам специално разрешение за военните за района, но това не помага особено, защото не ми позволяват да преспя, както искам в юрта на местни киргизи. Снимам само върховете наоколо, със стада и няколко юрти. Заоблената форма на Мустаг Ата е чудесна за спускане със ски, стара неосъществена мечта от младежките ми години с някои близки приятели.

/  Мустаг Ата, 7546м /

/ Конгур таг 7719 м. /

По пътя се прокрадват скъпи коли на богати китайци, които циркулират безпроблемно, където искат. Модерно облечени китайски дами се фръцкат  пред езерото Каракол за поредно селфи с отражение на седемхилядника.

Връщам се обратно в Кашгар. Следва тридневно пътуване с джип с безброй военни контроли, бариери и стегнати  китайски физиономии. При пограничния град Илик последна бариера, прашен път, контрол и най-после среща с камиларите водачи. Между тях, разбира се има китайско око, което ще следи и докладва как вървят нещата, дори там, където човешки крак не стъпва. С двама приятели започваме малка експедицията към К2 и Гашербрум.

Съвършената архитектура на планината с помощта на обектива ми ще опитат да заместят думите.

                                                  / Кашгар /

                                             / Най-голямата статуя на Мао в Китай /

                        / Чайната в стария град, където възрастните се събират и споделят каквото могат /

                                         / Под крепостта свирят сирените на полицията  /

                                                / В Неделния базар се хапва чудесно /

                                                  / Бившият най-голям пазар за добитък в Азия  /

                                                   / До езерото Каракол и в дъното Конгур /

                                         / Илика, последният военен пост. Среща с камиларите /

                                                               / Долината на река Шаксгам /

                                                        / Първия лагер /

                                                     / На път към условния базов лагер на К2 /

                                     / Агил Пас, преди разклонението между долната за К2 и тази за Гашербрум /

                                                              / Аргил Пас (4800м. /

                                                         / В дъното крайчец от ледника на Гашербрум /

                                                                     /Гашербрум/

                                                      /Ледникът на Гашербрум /

                                                   / Ледникът Гашербрум /

                                                    / На път за К2 /

                                                          / К2 в дясно, Гашебрум най-отляво /

                                                          / К2, (или още Chogori) , малко след изгрев слънце /

Екипировката ни и тази на камиларите не са пригодени, за да отидем навсякъде, където ме тегли страстта към Планината. Представих си как изглежда директната връзка между ледника на Гашербрум и този на К2 с фантастични гледки към двата осемхилядника. Оказа се, че преди десетина години словенски алпинисти са минали по тези места, (как да не ме е яд) докато ние, за да навлезем в долините на двата осемхилядника, с камилите се наложи да заобиколим огромен масив и многократно да пресечем пълноводната река Чазам.

Особено нещо сме хората, често изпълнени с възторг и все пак незадоволени…

                                                                                            / Париж /

Фотографът показва изграденото в себе си, получено в безкраен процес, който се е превърнал в необходимост.

                                                              / Гран Пале, Париж /

Той усеща това, което обикновените очи не виждат.

                                               / Кунминг, Китай /

Фотографията не е снимания предмет – природа, архитектура или същество – а усещането, което те доставят.

                                                                     / София /

Фотографиите са частични признания за това, което фотографът е изградил и носи в себе си.

Черно-бялата фотография дава директен израз на сниманото. Лишена от ласката на цветовете, тя е взискателна и за разлика от цветната фотография не прощава грешки.

Монголия, облечена в зимна премяна, бяла и студена, е още по-величествена и красива.

Монголците се придвижват на коне, камили, елени, на руски и китайски мотори или оазки. Вместо каски носят топли шапки от красиви, скъпи кожи на редки животни.  На фотографията двамата приятели пред очите ми изпиха набързо всеки по бутилка водка в местния „бакалия“, махнаха с ръка за сбогом, подпалиха мотора до магазина, направиха няколко метра, подхлъзнаха се по леда на езерото и най-естествено полегнаха да поспят на -20° С. Изминаха няколко часа и обезпокоен за тях, се върнах на същото място, за да проверя дали спирта ги държи живи, но те бяха отпътували.

В Монголия 3 милиона жители си поделят площ три пъти колкото Франция в страна неовладяема, дори от руските братушки, които се опитвали, както твърдят монголците „да хванат бика за рогата, но не успели с тялото“. Местните, които срещам, са запазили дух. Именно това ме интересува и търся да снимам.

При поздрав, ръцете на по-възрастния се поставят отгоре след това се разменят красиви табакери с ароматен тютюн. От уважение всеки смърка от табатиерата на другия, която според ценността си, говори за притежателя.

Монголците са приели кирилицата, но са забравили говоримия руски. Разговаряме с очи и знаци в свят, където истините нямат необходимост да се доказват.

Шаманството при тцетаните, гледачи на елени не далеч от границата с Русия, за съжаление до голяма степен се е превърнало в бизнес с туристи, готови да платят за интересното шоу. Ролята на истинските шамани е да оправят  текущите проблеми в отдалечените от градовете племена. Казват, че духовете са против изкуствените жестове и лишават шамана от силата му, но за изкуствения шаман това не представлява проблем.

В миналото въпреки диктатурата на руснаците, тази необятна Природа е опазила страната. Днес тибетската форма на будизъм и усещането  за отвъдния свят са се върнали във всекидневието на монголците, както това е било преди руската инвазия.

Страната е толкова обширна, че корупцията в големите градове, модите и растящия туризъм, не пречат на монголците да запазят вековните си традиции.

Айрян от мляко на кобила в стара семейна купичката, облечена отвътре със сребро, се предава от ръка на ръка и всеки от гостите разказва или изпява нещо. Пия водка, каквато нормално не понасям и се разпявам – „сладуно моме“ излиза спонтанно от устата ми, после продължавам с „Кавал свири на поляна“… Ритъмът на мелодията се добавят към настроението в юртата. Ставаме близки.

По време на монголската Нова Година, хората си гостуват на коне.

Народ без традиции пресъхва, но в монголската степ, всяко нещо тежи на мястото си и въздейства. Респектът между хората, отношението към животните, чистотата в юртите са забележителни.

В този съвсем естествен свят жестът и излъчването на хората замества думите. Животът е труден, но опростен и никой не се оплаква.

Изминах няколко хиляди километра в отрицателни температура и живот имаше навсякъде.

По замръзнали реки, както и по езерото Кофсгол, най-голямо след езерото Байкал в недалечния Сибир, по леда се движат оазки и мотористи без вериги, а мотористите не носят каски…

Бих ли се върнал през лятото в Монголия? По-скоро не. Искам да запазя в себе си Монголия, преживяна в неопетнените си бели одежди.

Улан Батор, известен със силно замърсен от дървени въглища въздух, е голям, модерен, грозен и интересен (особено през зимата), с модерно-архаичния си градски вид. Въпреки големите задръствания, хората, както в България, държат да се показват със скъпите си коли, мярка за богатство.

В местения базар, един от най-грозните между многото в Азия, се сдобих с шапка от лисица, друга от вълк, трета от заяк, направих малка колекция за спомен от сухия студ, в който ставните болки изчезват, но без топла шапка и добри обувки се измръзва.

Любителите на небесни тела има за какво да посетят Монголия с кристално чистия въздух навсякъде. Това е зимната луна пред прозореца на хотела ми, при това в най-замърсения град в света.