/ По кейовете на Сена, Париж /

Да обичаме някого дълбоко, това ни дава сила. Да бъдем обичани дълбоко, това ни дава кураж. Св. Августин (354-430)

Преди години по наредба на руските ни покровители беше необходимо да станем “нация техническа”. Неотдавна в Широка Лъка попаднах на този феномен.

В едно откъснато от света селце в пустинята Пуна де Атакама в Аржентина, където с дни не се среща човешка душа, а пистите за придвижване понякога затрудняват дори най-добрите джиповете, виждам този убеден в техническите си качества мъж да ремонтира из основи стар Шевролет. Инструментите тук са кът, а за резервни части не се говори.

Испанският ми не е достатъчен, за да разбера как се преустройва такава машина, но човекът е убеден, че всичко е възможно – „no problemas!“ми отговоря човека, който освен това няма бърза работа. След кратък размисъл Чибодиай Калпанчаича добавя с горд тон в гласа: „Тази година колата ще да тръгне“  .

Синчето му без зла умисъл ми подшушва: „в селото не му вярват!“. Запознавам се със странния майстор, който дори няма листа от кока в устата. Казват, че човек, убеден в успеха си, е наполовина успял.

Широка Лъка е широка, Атакама още по-широка. Светът е малък и нации технически не липсват.

Усещането за безграничност ограничава изразните възможности. Само някои големи артисти имат привилегията да бъркат в необозримото.

         /Поглед откъм Мина Хулия, 5200м, на границата с Чили с вулкана Лулаиако 6739м в дъното/

В  пустинята Атакама рядко се срещат хора, освен тези гаучо в Салта, които след почерпка ме канят на гости  до ранчото им само на 150 километра.

Аржентинската Пуна (в Чили – Атакама, а в Боливия – Алтиплано) е най-сухата, богато изпъстрена с цветове пустиня на земята.

                                                 /Кампо де Пиедра Помез/

Не мога да променя програмата, продължавам пътуването с носталгия към здравите момчета, излъчващи Природата в която живеят и ги опазва различни от европейско-американския вид на повечето аржентинци. Всяка добра среща е шанс, единствен и неповторим. Опитвам да не съжалявам.

                                            /Вулкана Пенадо, 4300м/

Цветовете на вулкани, лагуни, солници и мини, налепени като пазъл между пейзажи на височина между три и шест хиляди метра са фантастични, не по-малко величествени от тези в Памир, Афганистан, Ладак.

Промиването на руда зацапва питейната вода, а корумпирани компании подкупват водоснабдителите и им затворят очите. Нивото на отровните елементи във водата напоследък е станало крайно недопустимо и в борба с корупцията в страната повечето мини са изоставени, а частните компании изчерпани или спряни.

                                               /Мина Хулия – 5200м/

                /Мина Хулия, в дъното салар Аризаро с неговите 1200 квадратни километра сол!/

На границата с Чили, недалеч от вулкана Пенадо грациозно притичват диви викуня. Облечени са в топла вълна, мека като коприна. Местните я намират по-устойчива от мериното и кашмира. След западането на търговията с минерали, Аржентина започва да развива и да експлоатира вълната на тези редки животни. Шофьорът на джипа, с който пътувам, споделя намерението си да зареже експедициите, за да се включи към бизнеса с бъдещата златна мина за Аржентина – елегантния, „топъл гортекс” викуня.

По време на пътуването на моменти всичко спира, замира, отваря място за нещо голямо, неизмеримо.

                                        /Лагуна Пенадо /

След качване на вулкана Пенадо ( 5740м. ) ме очаква тази кристално чист „басейн“ с топла минерална вода. Не пропускам да се топна, както майка ме е родила. А Великден наближава, за катедрала може да ми послужи небето, а за хор, сладкото хортуване на групата фламинго, които цопкат с човки и примляскват в лагуната наблизо. Лек аромат на сяра служи за тамян. Раят не е другаде, а на Земята. Естествен конфорт, надминаващ дори най-луксозните, претенциозни спа.

Сенките  се удължават и ме приканват с птиците да споделим наближаващата звездна нощ.

Под връх Вихрен, откъм изворите на Влахина река, в клека зад Георгийца се крият две малки езерца. Няма фламинго, нито лек мирис на сяра, въздухът не е толкова сух и кристален, звездите не са толкова близо, но Природата е не по-малко прекрасна. Земният Рай е навсякъде Рай.

                                 /Буенос Айрес и Рио де ла Плата/

В Буенос Айрес тангото пулсира на всеки ъгъл в кръвта на аржентинците.

За любителите на фотография в галерии 97 и 98 на сайта има други фотография за тези слабо докоснати от варвари кътчета на планетата. Ще намерите Аржентина по азбучен ред в досиетата „Галерия“ -„Цветни фотографии“ – „Страни“ – Пуна де Атакама.

                                                         / Пакистани хайуей /

Да пътуваш, означава да излизаш от равновесие и да го търсиш в непрекъсната промяна.

                                                           / Пакистани хайуей /

Промяната ни задължава да преоткриваме света и себе си, всеки път различни.