/ Номади на път за Хиршад пас, Пакистан /

Истински номади в класическия смисъл на думата, се срещат все по-рядко. Те са съвсем различни от електронният номадизъм, който завладява планетата,

По начина си на живот, от хилядолетия насам, без да си задават въпроси, тези хора са правили мост между различните култури и цивилизации. Днес модерният номадизъм, заел най-различни форми, ускорено променя света и същевременно неудържимо ни отдалечава от Природата. Самолети, взимани като таксита, фейсбуци, твитери, сателитни антени и какво ли не още, създават виртуални контакти, граници не съществуват между изкуственото заедно. И колкото по-„заедно“, ставаме по-самотни и индивидуалисти.

                                           / Тибет /

Ето няколко идеи, които правят пътуването на класическия номад лесно и пълноценно:

–       Не се сравнявай с никого.

–       Храни се с храната на страната, която обитаваш и я споделяй с другите.

–       Избягвай тревогите.

–       Не критикувай.

–       Не се оплаквай.

–       Заменяй и давай, за да вземеш. Обогатявай се, за да обогатяваш.

–       Губи се, за да преоткриваш света и себе си винаги различни.

                                 / Вакхан коридор, между Пакистан, Афганистан, Киргизия и Китай /

Също няколко библейски мъдрости, свързани с номадизма, валидни за всички времена.

–       Всяко жилище, град, страна, политически строй и връзка са временни.

–       Инсталиране “завинаги” не е възможно.

–       Всяко жилище е „хижа“. Вечен дом не съществува.

–       Всяко застояване на едно място е временно.

–       Всеки успех е временен.

–       Всяка радост (тъга) преминава.

–       Всяко богатство в даден момент губи смисъл.

–       Самото пътуване е също временно.

Това не може  да бъде по вкуса на влюбените в котвите, позлатени или не, нито на хората, блокирали от страх да се огледат, за да изразят себе си, извън това, което им налагат другите. Глаголът еx-istere (лат.) = “излизам от себе си” = съществувам, се изразява във всичко, което не спира да ни предлага живота.

Номадът е обратно на тесногръдия, уплашен егоцентрик, обхванат от себе си.

Тези хора ни показват как единственото нещо, което можем да правим на Земята, е да напредваме и с всяка крачка да търсим възможност да правим обмен с другите.

Изкуството, включвам и фотографията, не е да правим това, което можем, а това без което не можем.

                                                               / Йерусалим /

Един тцадик (мъдрец евреин) запитал свой почитател хлебар как живее. “Купувам брашно, – отговорил човекът – добавям вода, мая, меся, оставям да втаса, пека хляба и го продавам. С парите купувам брашно и така нататък…” Тцадикът пояснил, че не пита как хлебарят прекарва времето си, а какво го стимулира да живее! Хлебарят продължил да повтаря реда на своето ежедневие. Тцадикът добавил отново: “Въпросът ми е какво сънуваш, какъв е смисълът на живота ти?”.

На еврид думите хляб и сън се пишат с едни и същи букви. Може да се каже, че сънят е хляб за душата, както хлябът е сън за тялото. Тцадикът говори за душа, а хлебарят за тяло.

                                    / Буенос Айрес /

Хлябът втасва и го печем за консумиране. За да реализираме сънищата си, преди това трябва да ги сънуваме. Връзката земя-небе принадлежи на способните да сънуват Всеки ден имаме на разположение 24 часа.  Всъщност в живота не правим друго, освен да търсим равновесие между сънищата си (въображение) и реалността. Останалото са навици и механика.

Неотдавна сънувах родния ми дом. Улицата беше облечена в пухкав бял сняг. Преди години в квартала ни имаше хлебарница с традиционна фурна за хляб, месен с мая и вкус на истинско. В сънищата ни всичко е винаги ново и истинско. То ни храни и подновява, както истинския хляб.

                                                                            / Водопроводчик, Трявна /

Не  само, че Господ не съществува, ами опитайте да намерите водопроводчик в неделно време. – Уди Алън