Palais de Tokyo, бившият « Замък на Музеите за Модерни Изкуства », днес е разделен в две самостоятелни сгради: Музей за Модерни Изкуства, принадлежност на Париж и Музей за Съвременни Модерни Изкуства, от 2002 година собственост  на държавата.

В едната сграда са разположени зали с Модерно изкуство от последните стотина години. (В случая Модерно не означава Съвременно.)

Другата сграда е място, където човек си сверява часовника с тенденциите на съвремието ни. Амбицията на артистите е да грабнат вниманието на зрителя с концептуалното виждане на артистите.

Девойката под клоните на дърветата е платена, за да участва в декора. Тя обикаля залите в музея със сериозно изражение и залитаща походка. Концептът на артиста иска да ни накара да разгадаем или по-точно, както  ми обясняват в залата, „да ни накара да се замислим“. В случая не намерих за какво какво да се замисля.

Залите са наредени с разнообразни форми, родени от въображението на артистите, за да породят мисъл, (концепт), усещане. Идеята, дори банална, привлича хора. Дали тези качества им липсват, не мога да кажа.

Пиша по този начин, защото ме влече тъкмо обратното, изразено в безвременното, неизчерпаемо изкуство. Клоните на дървото, пеещата тоалетна чиния или дълбокомислените забележки по стените, не добавят нищо към това, което срещаме навсякъде и дори идва в повече.

Всяка епоха е характерна със своето изкуство и всяко изкуство със свободата, която му принадлежи. Според мен концептуалното изкуство е рожба на духовната криза и механизирането на света, в който живеем.

А какво пилеене на пространство, време и средства в пъпа на град на изкуствата като Париж!

Не знам защо, трупът на полегнатата на два стола дама, ми напомня приказката за велик везир, който пресичал със секретаря си площада в Багдад. Неочаквано той видял Смъртта пред себе си, облечена в одеждите на баба с черна забрадка. Уплашен той побързал да напусне града, за да се прибере в Самарканд. Секретарят му застигнал бабата и я запитал : « Защо беше необходимо да плашиш младия ми господар ? За него е твърде рано да мисли за теб ! » Бабата с черната забрадка се усмихнала: « Нямах никакво намерение да го плаша, просто се учудих да го видя в Багдад, след като се бях приготвила да го срещна утре в Самарканд.».

Ето, че тази фигура изигра ролята си да ме накара да мисля и в моя случай да си припомни историята с везира. Но има толкова по-интересни неща за виждане, които провокират далеч по-богати асоциации.

                                                                        / Pont des Arts, Париж /

Не можем да обичаме друго, освен Обичта. Тя стои над всичко, което обичаме и се обича навсякъде във всичко. – Мира Исмалун (сподвижница на Шри Оробиндо, наричана от всички Майка )

Pont des Arts е първият метален мост в Париж, построен през 1804 година по английски модел с пейки и висящи градини. Наречен Мост на Изкуствата, той свързва Замъка на Изкуствата, както са наричали  Лувъра, с другия кей на Сена в 6-ти арондисмент. Днес той е мост на влюбените, неизбежна роля на много мостове. За по-сигурно двойките запечатват момента с катинар и заключват имената си заедно. Добра идея, стига да правеше любовта вечна. За съжаление всяко добавено условие и изкуствена помощ показва промъкваща се липса. Има и изключения.

Въпреки всичко, всеки щастлив момент e повод и за фотография.

„О Боже, мога ли да бъда жив когато умирам?“ – Виникот

Мисълта на Виникот ми дойде на ум, когато посетих гробищата в градчето Сапанта, областта Марамюр в Северна Румъния, недалеч от границата с Украйна. Първите гробове на така наречените „Щастливи гробища“ са с епитафи и са скулптирани от Стан Патрас още от 1935 година. В 1960 е имало над 800 гроба, днес те са многоповече.

Гробовете изразяват култа на даките към тържествена, щастлива смърт и безсмъртието на душата.

Артистът Патрас (1907-1977) обучавал своите последователи, един от които е Димитриу Поп (на фотографията), който успешно продължава това изкуство до днес.

Епитафите са изпълнени с хумор от преживелиците на всеки, упътил се след перипетии от ефемерното към вечното във Всемира.

Фотографии от тази интересна област в Румъния ще намерите в 55 галерия от сайта www.pastoukhov.com

                                                      / Париж /

„Да правиш фотография означава да поглъщаш напрегнато живота всяка стотна от секундата.“ – Марк Рибу