От година на година гротескното става все по-фрапиращо, сякаш да провокира и да се набива в очите на хората, уморени от проблеми, негативни новини и изкуствени технологии. Тук там виждаме шедьовър и отново удар с чук. Съвременното Изкуство, оприличава светът, който живеем – политика, начин на живот, околна среда и всичко, за което се питаме: „как е възможно!?“ В салона правя усилие да се абстрахирам от наложени концепции, но отново, без да искам потъвам в лабиринта на абсурда.

Известни автори с високи квоти са предназначени за колекционери, влагащи пари не за подобряване на сгърченият от кризи свят или от добър вкус, а за да се поласкаят от възможността да купят скъпо, да бъдат „оригинални“ и най-вече различни в очите на околните.

Тази „Crashed car“ се продаде веднага по време на вернисажа на изложението.

„Олимпиадата на Съвременно изкуство“ празнува своя 40-ти рожден ден. За случая таксите ДДС (TWA) са свалени от правителството на 5.5%. Звучи интересно, особено за артикули от милион и повече евро. Например тази девойка:

Всъщност тук евтино няма. ФИАК не е биенале или изложба, а пазар. Нещата трябва да са достатъчно фрапантни, за да облекат хола на вила, банка, хотел… Голямото желязно дърво на китаеца дисидент Ай Уейуей е създадено за интериор. Би било абсурдно да го видим сред Природата в някоя цветуща градина!

Когато влизаме в горната галерия, за да прочетем от кого са двете малки картини в дъното, подът се мърда и внимаваме да не си счупим глезените или по-възрастните тазо-бедрена става.

Привлече ме контраста между чистото, спретнато момче, забило поглед в своя i-pad и празния, безжизнен поглед на изложената глава. Абсурдно е нали, при това в пъпа на Европа, на скъпо платено място в световно изложение. Момчето печели добре, защото главата с празния поглед ще се купи за стотина хиляди евро, с цел да запълни нещо липсващо.

Две дами, едната на фотография, другата потъната от своя Макинтош. Така минава деня професионално… А аз се опитвам да свържа изкуствения и живия свят в едно.

Всичко е направено професионално, но плоско, без вътрешен живот.

Завършвам разходката си с няколко дълбокомислени изрази:

Да не пропусна, входът за ФИАК в Grand Palais е само 35 евро.

                                                     /Rajastan, India/

Детските очи понякога са отворени прозорци към неизмерими човешки величини.

                                                    /Gujarat, India/

Думите се превръщат в метафори, често ненужни.

                                                    /Gujarat, India/

Минава време, погледът се воалира от възпитания, култури и наложени величини, които променят израза.

Жералдин, Нова Зеландия

Едва в есента на годините там, където истинското отвътре не се е задушило, става възможно да надникнем отново в дълбокия, широко отворен поглед на душата, поела към меандрите на вечното.

Тези фотографии са подарък от небето и сравнително лесни. Трудно става, когато трябва да извадим душичката от там, където едва мъждука.

                                                                / Рим /

Светът е реален, но не истински…

В Япония хората се любят, както навсякъде, но тези, които се обичат не казват “обичам те”, а “има любов”. Все едно казваме “има сняг” или “времето е чудесно.” Японците не казват: “липсваш ми”, а “без присъствието ти има тъга”. Те изразяват по безличен начин нещо универсално. Тъгата е всуе, любовта също, но без да е необходимо да показваме чувствата си.

                                                      /между Ханой и Токио/

В тази страна не се афишира очевидното, а по-скоро скритото, мотора на видимото. Едно скромно, незначимо на външен вид кимоно, може да има за подплата коприна с редки качества.