Съзнателното същество осъзнава границите си. Усещайки се като част, то се стреми да се слее в Цялото. Съзнанието е непрекъснато разлагане чрез устрем, аспирация към тоталното. Неосъзнатия човек приема границите си за Цяло. Несъзнанието е натрупване на граници в желание на човек да се изяви. – Алехандро Ходоровски „Стълба на ангелите“

                                                                    /Анна Ивановска/

Всяка част зависи от Цялото. Причината за всеки ефект идва винаги от Цялото. Да се мисли за определени ограничени причини е илюзия. Нищо не може да се осъществи с едно единствено (изолирано) действие. Никой ефект не е ограничен. Всеки ефект е безкраен, защото се създава в Цялото, той е аспект на Цялото. Никога няма една единствена жертва. Никога няма един единствен виновен. – Ал. Ходоровски „Стълба на ангелите“

Ако твърдим, че Цялото е нещо по-голямо от сумата на частите си, означава, че Цялото е непознаваемо от тях. Тъй като всяка от тях е част от Цялото, никоя част не може да опознае цялостно друга. Не е възможно да опознаем една част, ако не познаваме всички части. – Алехандро Ходоровскси

                                                               /Анна Ивановска/

Всички качества принадлежат на Цялото. Част, която си приписва качество, завършва със страдание. Основното качество, което може да си припише частта, е да се приеме за част. Частите не са част от себе си, а са част от Цялото. Когато частта се остави на Цялото, страданието изчезва. – Ал. Ходоровски

Споделям серия от блогове, свързани с книгата Стълба на ангелите или Изкуството да се мисли от Алехандро Ходоровски. В Париж го наричаме Жодо от Жодоровски. Макар осемдесет и пет годишен, човек все още е възможно да го срещне в кафене близо до Гар де Лион, където продължава да прави безплатни тиражи с изнамереното от него оригинално Таро от Марсилия. Сред колекция от над хилята различни интерпретации на таро, Жодо (световно известен като синеаст, драматург, поет, писател) дава част от живота си, за да съживи тарото от Марсилия, плод на взаимно творчество на трите монотеизма  през десети век в Южна Франция на границата с Испания. Рядък момент от историята, когато те са били за първи и вероятно за последен път в съгласие.

Анна Ивановска е даровита художничка, с четката си не чужда на източното мислене, като и мисълттта на Жодо.

                                                               / Анна Ивановска /

Цялото е винаги. Ако не е винаги няма да е Цяло. Частта е ефимерна, ако не е ефимерна, няма да е част. Цялото е пред своите части. Ако не е пред тях, то е част от частите. Частите са събития, но не есенция. Това, което идва е ефимерно, променя се. Цялото не идва и не се променя. При положение, че То е вечно, промените и събитията са илюзия.  Цялото бидейки нещо повече от сумата на частите си, при положение, че освен това ги изпреварва, то е по-малко от частите си. – Алехандро Ходоровски

                                                       /Анна Ивановска/

Цялото като безгранично еневъзможно да бъде определено с ограничаващи факти. Вместо да кажем: “светът е жесток”, по-добре е: “в света има жестокост”. – Алехандро Ходоровски

                                                         / Анна Ивановска /

Няма нищо в частта, което да не се е съдържало в Цялото. За частта няма никаква възможност да “твори”. Не й остава друго, освен по един въображаем начин да “трансформира”. – Алехандро Ходоровски

Забележка: Кабалистично погледнато светът в относителнен смисъл се реализира и функционира на четири нива: свят на Еманация, на Творене, на Формация и на Субстанция. Тези светове, заедно с отдалечаването им от света на Еманация, формират верига с растяща комплексност и сгъстяване. Всяко ниво е намалено отражение на това над него, докато се стигне до това, на което съществуваме. Там материята достига до такава гъстота, че наблюденията ни се ограничават до повърхността на околния свят. Предполагам в този смисъл може да се каже, че ние по-скоро „трансформираме“ заобикалящата ни материя с претенции и въображението, че творим.

                                                   / Анна Ивановска /

Ако не приемем цялото като безкрайно, никакъв ред не би бил реален. Може да бъде подредено само това, което не се променя, което да има точни граници. Възможно е да търсим моментна полезност на някакъв ред, но не неговата истина. Това, което наричаме реалност е винаги някакъв Свят, някакво представяне, което може да бъде подреждано до безкрай. – А. Ходоровски

                                                                        / Сосувлей, Намибия /

Фотографията може да бъде приета като подсъзнателен диалог между селекция и изключване докато изборът на форми проговори.

Преди да погледне във визьора, фотографът определя същественото, което ще сложи в кадър. Художникът материализира вътрешното си усещане в цветове, които добавя върху платно. Фотографът изключва ненужното от композицията и свързва елементите. Погледът към външния свят изразява вътрешния му живот, а успехът на сниманото зависи от избора на сюжета, кадриран в определени условия.

Добрият фотограф не се учудва, не търси оригиналност, не имитира. В почерка му няма клонажи.

Фотографиите не са снимки. Гледам не означава виждам.  Андре Кертез преди  близо сто години намира, че добрият фотограф с усета си може да снима навсякъде всичко. Физическият факт може да дава психически ефект, който променя качествено зрителя. Тогава изкуството не е допълнителен товар към тежестите и задуха в живота.

Пиша тези редове в памет на Кати Хорна, въодушевен от изложбата й в Париж. Kati Horna (1912 – 2000 ) http://www.jeudepaume.org/?page=article&idArt=2010