В изкуството, въпреки думите бизнес, мода и снобизъм, които стоят на първо място, има и бисери.  Съврменото или още поп-изкуството, е предназначено да учудва, да обхваща по-широка публика и да се продава повече.  Допреди седемдесет години изкуството не е било масов продукт. Неговата елитарност е хранила духа на всеки по-чувствителен човек.

Сред 165-те галерии в салона, освен шокиращи абсурди, има шедьоври.

Ева и Адел на фотографията от няколко години са се превърнали в необходимо условие за част от артистичните изложения по света.  Те живеят в Берлин, придвижват се с розово бусче, в което имат всичко необходимо, за да се представят самите те като фигури на Съвременното Изкуство. Те се появиха анонимно в залите през 1990 година с идеята, че са „Вegining after the art’s end“ („Начало след края на Изкуството“) и държат да не се знае нищо за тях. Дори полът им е неизвестен. Поемат си разноските сами и не правят бизнес с вида си.

Тук там се мяркат други екзотични фигури.

Сред екзотично облечените посетители на салона, добрата стара класика се превръща също в екзотика.