“Нещата не са видяни, защото са видими, а по скоро са видими, защото са видяни” са думи на известната Ню Йоркска фотографка Диан Арбюс /1923 – 1971/ представена  днес в музея Jeu de Pomme. „Фотографията е тайна на тайната. Колкото повече ви говори, по малко я разбирате”. Това се чете и в прекрасните черно-бели кадри на известна фотографка, съученичка на Ричард Аведон и близка на Лизет Модел. Идеята фотографията да се приеме като отделно изкуство се ражда по същото време. Диан Арбюс има силно влияние за това и въпреки краткия си фотографски и житейски път, тя оставя богато фотографско наследство. Излизам от градината Тюйлери съпроводен от усещането на Диан Арбюс за Ню Йорк през 60-те години, пресичаме площад Конкорд  и продължавам към изложението Фиак в Гран Пале.

Тази година ФИАК, 38-миият Интернационален Панаир за Съвременно Изкуство, представя 21 страни с 168 галерии, 33 от които излагат за първи път в Париж. В градините Тюйлери и Жарден де Плант са монтирани съоръжения и статуи съпровождащи същото събитие, а то е огледало на епохата, в която живеем.

Част от нареклите себе си “артисти” по мое мнение са преди всичко оригинални техничари и добри търговци. Големите творци се броят на пръсти, а някои от тях дори не стигнат до публичен израз. Техническото изпълнение, то се разбира е на високо ниво. В публиката има глад за шоу и новости, опашката на входа е близо двеста метра с вход  35 евро.

В някои от обувките, накичени по дървото в Жарден де Плант има високоговорителчета, които се обаждат, дори надават викове. Удачно или не, те заместват класическите скулптури от миналото. Скъпи проекти от този род виждаме все повече, приети за форма на Съвременно Изкуство.

Дали това влияе и доколко променя нещо в нас, е въпрос на лично усещане. Дали ни впечатлява или само запълва някаква празнота в живота на хората, също е въпрос на разбиране. Празно и пълно вървят заедно, както напоследък все по-изострените житейските въпроси с избягване на отговори.

Няколко галерии в Гран Пале се възползват от изложбата на Диан Арбюс в Jeu de Pomme и продават нейни винтиджи (оригинални авторски тиражи) на цена средно 50000 евро. След месец /10-13 ноември/ очакваме поредното  15 -то Пари Фото, което е световен барометър на фотографските коти. Тази година очакваме то да бъде преместено от Лувъра под стъкления покрив на Гран Пале. Фотографското общество ще има на разположение 135 галерии от 23 страни с фотографии от всички епохи. Ще бъде чествана новата генерация артисти от Африка. А защо не един ден и от България с надежда в страната ни да се формира фотографско ядро с коти на български фотографи, достойни да се представят на европейско и световно ниво.

Готов съм да помогна за създаване на фотографска галерия в София, стига да се намери галерист с познания, качества да продава и преди всичко желание да се отдаде изцяло на фотография.

Срещу Гран Пале, в изложбените зали на Пети Пале, има открита фотоизложба “Жените в Индия”. Едновременно с това е представена, не по-малко интересната  “История на Комеди Франсез”.

Дава се възможност да потънете в декорите на театъра в Пале Роаял, автентичен от 1680 година до днес. Движите се между бюстове на известни фигури от различни епохи в атмосфера със запазени традиции. Контрастът е голям с екстравагантното, екцентрично Модерно Изкуство от другата страна на авенюто.

Във същото време в Центъра Помпиду се намира монографската изложба на Едуард Мюнш.

В същата сграда може да се потопите и в атмосферата на оригиналния, забавен Яйои Кузама.

В Музея за Модерни Изкуства скулпторът Георг Базелитц впечатлява с насечени дървени фигури, някои от които са  оригинално оцветени. В същото време в Лувъра се е разположил не друг, а Александър Велики със златната си корона и някои редки македонски съкровища.

В музея Орсе е показана Англия, красива, морална и чувствена от времето на Оскар Уайлд.

В Ке Бранли се е приземил духът на маорите от Нова Зеландия – Хе-ао-теа-роа – “Дълъг бял облак” – както те наричат чудесната си страна. Историята и изкуството на тези полинезийски викинки са представени с филми и свещенни предмети, прелетяли 25000 километра до Париж.

За да завърша с фотография, в Европейската Къща за Фотография Уилям Клайн ни представя черно-белия „Рим+Клайн“ – достоен за Фелини Рим от 50-те години. На втория етаж Мартин Франк показва фотографии на известни артисти „Дошли отвън“ в Париж през същата епоха. Отделен е цял етаж и за „Златния век на Албанската фотография /1858-1945/“ с чудесни тиражи и невероятни кадри от епохата на големите албански фотографи.

Зад кулата Монпарнас Фондацията Картие Бресон излага Ню Йорксия фотограф Левис Хайн (1874-1940), един от пионерите на Социалната фотография, който с право е считал човешкия дух за най-важно нещо в живота. Показаните 150 черно-бели винтижи – тиражи от епохата на Хайн – са бижута, достойни за нивото на фондацията.

Връщам се към ФИАК с този крещящ въпрос превърнат в неясно какъв вид изкуство. По-долу е фигурата на посетител, който вероятно си задава същия въпрос.