/ гр. Поморие /

„Съпружеската любов размножава човешкия род, приятелската любов го усъвършенства.”

 – Фр. Бейкън, „Опити”

                                              / София /

Преди години по наредба на руските ни покровители беше необходимо да станем “нация техническа”. Неотдавна в Широка Лъка попаднах на този феномен.

В едно откъснато от света селце в пустинята Пуна де Атакама в Аржентина, където с дни не се среща човешка душа, а пистите за придвижване понякога затрудняват дори най-добрите джиповете, виждам този убеден в техническите си качества мъж да ремонтира из основи стар Шевролет. Инструментите тук са кът, а за резервни части не се говори.

Испанският ми не е достатъчен, за да разбера как се преустройва такава машина, но човекът е убеден, че всичко е възможно – „no problemas!“ми отговоря човека, който освен това няма бърза работа. След кратък размисъл Чибодиай Калпанчаича добавя с горд тон в гласа: „Тази година колата ще да тръгне“  .

Синчето му без зла умисъл ми подшушва: „в селото не му вярват!“. Запознавам се със странния майстор, който дори няма листа от кока в устата. Казват, че човек, убеден в успеха си, е наполовина успял.

Широка Лъка е широка, Атакама още по-широка. Светът е малък и нации технически не липсват.

Снимам двамата  сиди (господа), а те са изразителни и продължавам да ги следвам с обектива:

Диалогът е безкраен, поглеждам встрани и сменям сюжета:

Обръщам се наляво:

… и малко по в дясно:

… двамата не са толкова интересни и се упътвам към близкото кафене, за да опитам местния силно подсладен ментов чай.

Споделям го с двамата марокански бербери на масата.

На излизане от кафенето откривам фризьорския салон:

а малко отстрани:

Този слънчев ден в планината Атлас на Мароко се оказа ден на диалози. Не знам доколко фотографиите ви изглеждат комични, но за мен беше забавно и ги слагам в „хумористичната фотография“ на блога.

Весели Новогодишни празници на любителите на фотография! Тази година кризата си казва думата и за първи път над Айфеловата кула няма  заря.

     До такава степен не обичам да си стоя в къщи, че когато отивам на гости и ми кажат: “чувствай се като у дома си”, бързам веднага да се прибера.

Реймон Девос