/ Париж /

Фотографът показва изграденото в себе си, получено в безкраен процес, който се е превърнал в необходимост.

                                                              / Гран Пале, Париж /

Той усеща това, което обикновените очи не виждат.

                                               / Кунминг, Китай /

Фотографията не е снимания предмет – природа, архитектура или същество – а усещането, което те доставят.

                                                                     / София /

Фотографиите са частични признания за това, което фотографът е изградил и носи в себе си.

Черно-бялата фотография дава директен израз на сниманото. Лишена от ласката на цветовете, тя е взискателна и за разлика от цветната фотография не прощава грешки.

                                                                                    / Кантар, Поморие /

Настоящият момент е прозорец, отворен към нещо ново, винаги различно и недостижимо. В случая залезът, птиците, вятърът в платното на кантара, вечерният бриз…

                                                                     / Al Mahvit, Yemen /

В епохата на пикторализма (в края на 19-ти век) фотографията, киното и комиксите са приети в десятката на изкуствата.  Артистът фотограф е имал поетичен поглед и развито естетическо чувство. Алфред Щиглиц първи показва хелиогравюри на големи фотографи в списанието Camera Work (1903-1917). Фотографията влияе на импресионизма, на символизма и на пейзажистите (школата Барбизон). Едва през седемдесетте години на миналия век, благодарение на сюрреализма, фотографията този път единодушно се появява на сцената на изкуствата – фотографският образ е приет за неповторим.

Kongur Tagh (7 719 m), Xinjiang, Chine

Днес, когато се готвим да преминем от фотошоп към услугите на изкуствената интелигентност (опит да клонираме всичко, дори себе си), тъмната стая остава като хубав сън, привилегия на единици пуристи, любители на недвусмисленото красиво. Дали клонажът и изкуствените подправки имат своя красота е тема за бъдещите поколения, ако ще има такива.

Изкуството ни провокира и отваря творчески възможности в нас, то ни вади от баналността на ежедневието. Сложете фотографията, която сте избрали на стената пред леглото в спалнята си. Ако тя ви изпълва всеки ден, изборът ви е успешен – това е изкуство.

                                                                        / Сосувлей, Намибия /

Фотографията може да бъде приета като подсъзнателен диалог между селекция и изключване докато изборът на форми проговори.

Преди да погледне във визьора, фотографът определя същественото, което ще сложи в кадър. Художникът материализира вътрешното си усещане в цветове, които добавя върху платно. Фотографът изключва ненужното от композицията и свързва елементите. Погледът към външния свят изразява вътрешния му живот, а успехът на сниманото зависи от избора на сюжета, кадриран в определени условия.

Добрият фотограф не се учудва, не търси оригиналност, не имитира. В почерка му няма клонажи.

Фотографиите не са снимки. Гледам не означава виждам.  Андре Кертез преди  близо сто години намира, че добрият фотограф с усета си може да снима навсякъде всичко. Физическият факт може да дава психически ефект, който променя качествено зрителя. Тогава изкуството не е допълнителен товар към тежестите и задуха в живота.

Пиша тези редове в памет на Кати Хорна, въодушевен от изложбата й в Париж. Kati Horna (1912 – 2000 ) http://www.jeudepaume.org/?page=article&idArt=2010