Средата на октомври е.  Намирам се на около 5000 метра в измисления от камиларите уигури базов лагер  на Гашербрум. В китайския Каракорум реално такъв лагер не съществува, осемхилядникът не е покоряван откъм китайска страна. Тук рядко стъпва човешки крак.

През стените на палатката прозира светлина от кристално ясната луна близо до пълнолуние. Надниквам навън за последно към нощната феерия от сенки и просветващи като факли в небето върхове на осемхилядници. На сутринта голяма изненада: планината се е преобразила, облечена в нова премяна. Есенните  треви са побелели от неусетно преминалия през нощта снежен облак. Изтупвам снега от палатката радостен като дете, видяло за първи път сняг в живота. Живот който не може да бъде друг, освен прекрасен. Сменям леките обувки с по-сериозни, хапвам набързо и хуквам да снимам, да изпреваря слънцето, което след няколко часа ще ми отнеме хубавия сън.

                                                                  / Гашербрум в дясно /

На бързо чезнещия бял фон осем хилядниците по дължината на границата между Китай и Пакистан проточват снаги към кристалната синева на небето.

                                                               / Начало на ледника на Гашербрум /

Набирам височина в космична обстановка, един сън в бяло, който ще ме съпровожда, заедно с всички други досега.

Кашгар е важен кръстопът между Китай (Тибет), Афганистан, Киргизстан и Пакистан. В продължение на векове тук е се е намирал най-големият оазис по пътя на коприната между пустинята Такламахан, Памир и Тиан Шан. Провинцията Xinjiang, преди години част от бившия Тюркестан, означава « Нова граница », сега е чувствителна зона в експанзията Китай. Уигурите имат език близък до турския. Бях приятно изненадан, че познават Булгаристан, както наричат България. Думи като тешекюр, маш-аллах, гюзел… ми отварят врати и ни сближават. Чужденци се срещат рядко, а китайците се държат безобразно с местното население.

Поради събраните нагъсто няколко 8 хилядника, Каракорум е най-впечатляващ сред планините. В 500 километра между Индия, Китай и Пакистан са събрани няколко стотин 6-7 хилядници. Бях открил тази фантастична Природа  откъм Пакистан, а сега ми се отвори възможност откъм Китай да снимам веригата на К2, Гашербрум и Брод Пик, които заедно с няколко седемхилядника, представляват естествена граница между Китай и Пакистан. Граничните зони са трудно достъпни, но и най-интересни.

Ленин и Сталин са считали, че огромните човешки жертви не представляват нищо спрямо идеята да се построи светло бъдеще! Такава е и политиката на китайците в областта Ксингжианг и Тибет. Уигурите са третирани жестоко.  Над един милион от тях работят, затворени в трудови лагери в Тибет. Хората в цялата област са под непрекъснат наложен контрол. Звуците на сирени не спират денонощно. По широките булеварди циркулират непрекъснато полицейски коли. По улиците  се разхождат въоръжени полицаи с палки и щитове в ръцете. Бюра за проверка има на всяка пряка,  пред всеки магазин и подлез. Старата част на града е запазила облика на крепост, на която огромните стени и тесни калдъръмени улички са пазени от китайците.

/ Отговорнички за реда в услуга на полицията /

/ Похвалени и наградени квартални отговорници  /

В импрегнираните с история улици на стария град са залепени портрети на квартални активисти,  следящи за реда, с привилегии, както нашите квартални отговорници по време на строежа на комунизма. Те използват добре познатия почин, самият народ да следи ближните си. Това ме връща 40 години назад и с прикрит фотоапарат снимам  познати картинки в съвременен, технически още по-брутален вариант.

/ Смяна на квартал с показване на документ за самоличност /

След Кашгар поемам към покитайчения Ташкурган, вековен град по пътя на коприната. По улиците по същия начин циркулират полицейски коли, свирят сирени. Граничното разклонение между Ласа и Кашгар не е далеч, както и Пакистани Хайуей с най-високия автомобилен пас на земята. По пътя преспивам в мизерна барака до езерото Каракол полегнало като огледало между Мустаг Ата – « Баща на Ледените Планини » 7456м и Конгур Таг 7719м.. Имам специално разрешение за военните за района, но това не помага особено, защото не ми позволяват да преспя, както искам в юрта на местни киргизи. Снимам само върховете наоколо, със стада и няколко юрти. Заоблената форма на Мустаг Ата е чудесна за спускане със ски, стара неосъществена мечта от младежките ми години с някои близки приятели.

/  Мустаг Ата, 7546м /

/ Конгур таг 7719 м. /

По пътя се прокрадват скъпи коли на богати китайци, които циркулират безпроблемно, където искат. Модерно облечени китайски дами се фръцкат  пред езерото Каракол за поредно селфи с отражение на седемхилядника.

Връщам се обратно в Кашгар. Следва тридневно пътуване с джип с безброй военни контроли, бариери и стегнати  китайски физиономии. При пограничния град Илик последна бариера, прашен път, контрол и най-после среща с камиларите водачи. Между тях, разбира се има китайско око, което ще следи и докладва как вървят нещата, дори там, където човешки крак не стъпва. С двама приятели започваме малка експедицията към К2 и Гашербрум.

Съвършената архитектура на планината с помощта на обектива ми ще опитат да заместят думите.

                                                  / Кашгар /

                                             / Най-голямата статуя на Мао в Китай /

                        / Чайната в стария град, където възрастните се събират и споделят каквото могат /

                                         / Под крепостта свирят сирените на полицията  /

                                                / В Неделния базар се хапва чудесно /

                                                  / Бившият най-голям пазар за добитък в Азия  /

                                                   / До езерото Каракол и в дъното Конгур /

                                         / Илика, последният военен пост. Среща с камиларите /

                                                               / Долината на река Шаксгам /

                                                        / Първия лагер /

                                                     / На път към условния базов лагер на К2 /

                                     / Агил Пас, преди разклонението между долната за К2 и тази за Гашербрум /

                                                              / Аргил Пас (4800м. /

                                                         / В дъното крайчец от ледника на Гашербрум /

                                                                     /Гашербрум/

                                                      /Ледникът на Гашербрум /

                                                   / Ледникът Гашербрум /

                                                    / На път за К2 /

                                                          / К2 в дясно, Гашебрум най-отляво /

                                                          / К2, (или още Chogori) , малко след изгрев слънце /

Екипировката ни и тази на камиларите не са пригодени, за да отидем навсякъде, където ме тегли страстта към Планината. Представих си как изглежда директната връзка между ледника на Гашербрум и този на К2 с фантастични гледки към двата осемхилядника. Оказа се, че преди десетина години словенски алпинисти са минали по тези места, (как да не ме е яд) докато ние, за да навлезем в долините на двата осемхилядника, с камилите се наложи да заобиколим огромен масив и многократно да пресечем пълноводната река Чазам.

Особено нещо сме хората, често изпълнени с възторг и все пак незадоволени…

                /Пасу – разклонение към Чипурсан, Бабагунди и към Хиршад пас за Вакхан Коридор/

Вакхан Коридор, е създаден като буферна зона от англичаните и руснаците в края на Втората световна война. Тази долина от 200 километра, разположена между Киргизстан, Пакистан Афганистан, стига до високопланинския пас Тагерман Чу на границата с Китай.

                                                            /Афганистан, поглед от Хиршад пас/

На това място се събират трите планини-великани – Каракорум, Тиан Шан и Памир. Между тях се намира най-краткия път на коприната, по който са минавали кервани от Китай към Киргизия и Узбекистан. От там е минал и Марко Поло на път са Самарканд и Хива.

                                                        /Вакхан коридор откъм Хиршад пас/

В Пакистан, недалеч от Хиршад пас срещам номади киргизи и разбира се тръгвам след тях, за да надникна отвъд границата с Афганистан.

Районът е твърде беден, отдалечен от всичко и без интерес за талибаните. Туризмът в тази фантастична многострадална страна е опасен, но все още възможен. ( английската агенция http://www.untamedborders.com/ организира вече трети международен маратон и ски през зимата за някои по-луди пътешественици.)

Номадите киргизи заменят ориз и неща от първа необходимост срещу добре отгледан добитък от овчарите Вакхи, жители на Коридора.  Пасищата  около огромното езеро Чакмактин са най добрите в района.

Местните жители не ползват пари. Това е вероятно между последните места в света, където чистия безпаричен обмен все още е възможен.

                                                                      /Номад, киргиз, Вакхан/

                                                                  /Жена Вакхи, Чипурсан, Пакистан  /

Повече фотографии ще намерите в сайта www.ivan.pastoukhov.com в 23-та галерия.

Китайците  са живяли и продължават да живеят с мисълта, че обитават  “Империята в Центъра”. И това е било наистина така, докато англичаните, не са ги унижили с търговията на опиум, както и с двете последвали войни през 19-ти век.

Китайският прагматизъм от близо пет хиляди години е свързан със земята и другите елементи в Природата. Това не пречи никому, освен че днес към френетичното строене в страната, се добавя експанзията на китайците в света с желание да изместят Америка като покажат, че продължават да са това, което са били винаги в историята. “Напредваме, дори да се наложи половината народ да измре, за да нахрани другата половина…” – е цитат в бележника на последователя на Сталин – Мао Тце Дунг.

Китаецът няма чувство за индивидуалност. Народът без да роптае, винаги е жертва на поставените идеи.

В провинцията с бившото название Кам, между многобройните нови, стандартно построени градове по пътя към Ласа, на 3400 метра се намира Гардзе. Населват го все повече китайци, смесени с  тибетското население кам-па.

Ушу на 3850м е следващия модерен китайски град. След голямо земетресение през 2008-ма година той е разрушен и построен отново. В дневника си отбелязвам: “ Тук всичко е ново, лъскаво, стандартно и плоско, без нищо естествено, включително местните Кампа. Те зяпат разсеяно и се шляят между появилите си тук-таме богати туристи-китайци. От канала на банята в стаята ми тръгва да се разхожда голяма хлебарка. Имам проблем с водата, идва китаец и от един час опитва да оправи разваления душ, за да мога най-после да се окъпя…“

Имам намерение да снимам малкото останалите автентични Кам-па, жители на бившите тибетски провинции Кам и Амдо, сега част от Сишуан и Кингхай в западен Китай. След това ще сляза на юг към етническите групи в Юнан  до границата с Виетнам.

“Разбойниците-благородници” е името, което първата жена репортер и фотограф на двайстия век, парижанката Александра Дейвид Нийл дава на тези вероятно най-добри ездачи в света. През 1911 година, епоха, в която в Европа жените са били възпитавани, за да създават удоволствие на  мъжете, тази забележителна пътешественица заминава за 18 месеца в далечния Ориент с желание да има духовни преживявания. Тя се връща от Тибет 13 години по-късно с огромен писмен и фотографски материал.

Близо сто годишна, тя продължава да прелиства с носталгия албумите си от Кам, страната на кам-па, „разбойниците–благородници“.

По време на китайската инвазия Кам-па за кратко време  успяват  да удържат армиите на Мао и да създадат сериозни проблеми на правителството. Те се появявали неочаквано, избивали много китайци и изчезвали светкавично. Те отвлекли Далай ламата от Потала по своя инициатива, за да му осигурят сигурно място в Дарам Сала в Индия. Идвало им в повече да наблюдават политиката на примирие на любимия си духовен учител, който дори пишел стихове за Мао.

Повлиян от прекрасните фотографии на Тициана и Джиани Балдизоне, проследили пътя на Александра Дейвид Нийл, реших да посетя същите места. По пътя към провинцията Кам понякога има сериозни свличания и пътуването с автобус или камион е неимоверно трудно. Местните хора по селата  се страхуват да говорят и дори не ви поглеждат в очите. Разрешение за посещаване на Тибет е невъзможно.

Кам-па вече не са същите горди мъже с орлови погледи. Във фотографиите се усеща само повей от богатото минало.

Китайският народ е възпитан на подчинение. Средният китаец днес живее с амбицията да се нахрани добре и желанието да спечели пари, за да си построи дом, по-късно и да пътува.

Конфуций е реабилитиран с политическа цел, Буда също е превърнат в политическа фигура.

Кам и Амдо са стратегическа зона и модерна дестинация за новите, богати китайски парвенюта. Мощни  западни коли летят по широки асфалтирани пътища, построени най-вече за военни цели. На местата на бомбардираните преди години манастири се са построени лъскави постройки, населени с млади „прогресивни“ будисти.  Китайци със скъпи фотоапарти, посещават прилежно организирани местни фестивали. В отдалечени долини до новопосроените градове, където е имало традиционни празници, сега официално се организират състезания на коне, борба на бикове, на овни и петли, забавни за народа и за богатите посетители. Излизането на чист въздух и прохлада по високите тибетски плата в последните години превърнато в мода. В задръстване по пътя  се запознавам с богат китаец, собственик на  джип Хамер, който впечатлен от фотоапаратите ми, предлага да му направя компания до Ласа. „Нямам разрешение“ – отговарям – „Няма проблем, ще уредим нещо.“ – отговаря.

Средно съсловие в Китай е едва зародено. Има много хора с проблеми и едно малцинство без, но ентусиазмът за величието на Китай е всеобщ.

След дългата опустошителна забрана на Мао, днес будизмът е превърнат в полезна политика за овладяване на масите. Разрушените манастири и масово избитите монаси са заменени с блестящи златни Буди във видими от далеч строежи, населени от десетки хиляди млади монаси китайци и китайки, нарочно смесени с малкото оцелели отпреди “модернизацията”.

Заедно болката и разочарованието, фотографиите ми напомнят някои грабващи моменти в една огромна, трудно разбираема страна, изпълнена с ужасии и вековна мъдрост.

Във все по рядко срещаните юрти на номади, понякога има телевизор, излъчващ най-вече с пропагандни програми. Имах болезнено усещане за края на един безвъзвратно загиващ свят.

И въпреки всичко Китай продължава да е извор на вековната Източна мъдрост, обратна на детерминизма, с който е пропит Западния свят. Ин и Ян са взаимно свързани, в света няма нищо сто процентово!

Водачът Кунчок, с който споделям пътуването – на фотографията се вижда майка му –  не се има за китаец, държи да бъде кам-па. От няколко години той опитва да вземе паспорт, за да излезе от страната, за което му е необходимо прилежно досие с одобрение от партийното бюро в родния му град. Вероятността е много малка. Той беше чудесен спътник и връзката ни се превърна в приятелство. От все сърце му желая успех.

В далечината се вижда свещенния връх Миния Конка 7556m, а на долната фотография молитви, носени от вятъра.

В блога от април 2009 година ще намерите повече фотографии от тази област.