Palais de Tokyo, бившият « Замък на Музеите за Модерни Изкуства », днес е разделен в две самостоятелни сгради: Музей за Модерни Изкуства, принадлежност на Париж и Музей за Съвременни Модерни Изкуства, от 2002 година собственост  на държавата.

В едната сграда са разположени зали с Модерно изкуство от последните стотина години. (В случая Модерно не означава Съвременно.)

Другата сграда е място, където човек си сверява часовника с тенденциите на съвремието ни. Амбицията на артистите е да грабнат вниманието на зрителя с концептуалното виждане на артистите.

Девойката под клоните на дърветата е платена, за да участва в декора. Тя обикаля залите в музея със сериозно изражение и залитаща походка. Концептът на артиста иска да ни накара да разгадаем или по-точно, както  ми обясняват в залата, „да ни накара да се замислим“. В случая не намерих за какво какво да се замисля.

Залите са наредени с разнообразни форми, родени от въображението на артистите, за да породят мисъл, (концепт), усещане. Идеята, дори банална, привлича хора. Дали тези качества им липсват, не мога да кажа.

Пиша по този начин, защото ме влече тъкмо обратното, изразено в безвременното, неизчерпаемо изкуство. Клоните на дървото, пеещата тоалетна чиния или дълбокомислените забележки по стените, не добавят нищо към това, което срещаме навсякъде и дори идва в повече.

Всяка епоха е характерна със своето изкуство и всяко изкуство със свободата, която му принадлежи. Според мен концептуалното изкуство е рожба на духовната криза и механизирането на света, в който живеем.

А какво пилеене на пространство, време и средства в пъпа на град на изкуствата като Париж!

Не знам защо, трупът на полегнатата на два стола дама, ми напомня приказката за велик везир, който пресичал със секретаря си площада в Багдад. Неочаквано той видял Смъртта пред себе си, облечена в одеждите на баба с черна забрадка. Уплашен той побързал да напусне града, за да се прибере в Самарканд. Секретарят му застигнал бабата и я запитал : « Защо беше необходимо да плашиш младия ми господар ? За него е твърде рано да мисли за теб ! » Бабата с черната забрадка се усмихнала: « Нямах никакво намерение да го плаша, просто се учудих да го видя в Багдад, след като се бях приготвила да го срещна утре в Самарканд.».

Ето, че тази фигура изигра ролята си да ме накара да мисля и в моя случай да си припомни историята с везира. Но има толкова по-интересни неща за виждане, които провокират далеч по-богати асоциации.

                                                                                  / Банско /

Aко Господ  реално съществува сред хората, това би обезмислило религиите. Каква роля би имал човек в един съвършен свят? Не е ли по-добре да се съсредоточим в потенциала, който носим в себе си, (ако искаме може да го наречем божествен), да го развием и споделим с околния свят ?

След всички религиозни конфликти и манипулации от векове, не е ли по-добре да заменим вярата с духовност и действия, които да доведат до реално очовечаване.

                                                               / Йерусалим /

Един тцадик (мъдрец евреин) запитал свой почитател хлебар как живее. “Купувам брашно, – отговорил човекът – добавям вода, мая, меся, оставям да втаса, пека хляба и го продавам. С парите купувам брашно и така нататък…” Тцадикът пояснил, че не пита как хлебарят прекарва времето си, а какво го стимулира да живее! Хлебарят продължил да повтаря реда на своето ежедневие. Тцадикът добавил отново: “Въпросът ми е какво сънуваш, какъв е смисълът на живота ти?”.

На еврид думите хляб и сън се пишат с едни и същи букви. Може да се каже, че сънят е хляб за душата, както хлябът е сън за тялото. Тцадикът говори за душа, а хлебарят за тяло.

                                    / Буенос Айрес /

Хлябът втасва и го печем за консумиране. За да реализираме сънищата си, преди това трябва да ги сънуваме. Връзката земя-небе принадлежи на способните да сънуват Всеки ден имаме на разположение 24 часа.  Всъщност в живота не правим друго, освен да търсим равновесие между сънищата си (въображение) и реалността. Останалото са навици и механика.

Неотдавна сънувах родния ми дом. Улицата беше облечена в пухкав бял сняг. Преди години в квартала ни имаше хлебарница с традиционна фурна за хляб, месен с мая и вкус на истинско. В сънищата ни всичко е винаги ново и истинско. То ни храни и подновява, както истинския хляб.

                                                                               / Виетнам /

Желанията в общия случай се уповават на липси, които свързваме с реалност. Да, но реалността няма грижа за нашето съществуване. Светът не е, за да ни прави удоволствие. Желанията и навиците ни се променят извън реалността, която е неопределима, винаги нова и във всеки момент различна.

Някои хора виждат фотографията като фиксирана реалност. Докоснатият миг е фрагмент от приетото за реално. Магията на фотографията е да създаде история от мига. Това се изразява още по-ясно в музиката, където всеки звук е духовно преживяване – вибрира в пространството и намира материален израз в тялото.

Силата на фотографията е да въздейства с взета от реалността история, уловена за миг и разправена извън времето.

Ролята на изкуството е да събере автора, произведението и любителя в творение, което според усета на всеки е различно.

                                                                         /Angkor, Cambodia /