/ Benares, India /

Дълбоко в нас страхът от самотата ни събира (така правят и животните, от които произлизаме), кара ни да преодоляваме различията си – няма еднакъв човек на земята – и ако не ги преодолеем, се мразим, ставаме расисти, правим войни и убиваме.

Чувстваме се най-добре заедно, когато това, което ни събира, ни надвишава – то е зрънцето в нас, на което дължим второто Sapiens на Homo Sapiens. Търсенето и възможността да надминем себе си ни позволява да ставаме хора.

                                                               / празник Inti Raymi, Sacsayhuman, Cusco, Peru /

Подобно на животните в Природата, най-добра сигурност намираме, когато сме в група.

                                                                           / Sofia, Bulgaria /

/ Paris /

С огромния си арсенал от мисли, въображение, емоции и интуиция, измисляме системи, които ни събират. Семейство и училище, професия, квартал, село, град, държава, политическа група, религия, секта, мафия, фейсбук, футболен екип, марка обувки, жсм… – те правят да живеем във въображаемото ни заедно.  Индивидуалистите, в защитната си елитарност, също се наместват под чадъра на някаква общност.

                                                                              / Timaru, New Zealand /

Ако не сме заедно, не е възможно да съществуваме. Технологиите, на които все повече робуваме ускоряват времето и уж ни помагат, но за сметка на отношенията между хората . Искаме да разберем мистерията на живота, но все по-системното отрязване на връзките ни с Природата,  унищожава това, от което произлизаме, включително и себе си.

                                                                                 / Paris-plage /

Без да се оглеждаме в другите хора, не е възможно да реализираме своята уникалност. Контактите ни заставят да се променяме и да утвърждаваме разликите помежду ни. Те ни обогатяват, а когато не ги приемаме, ни товарят и понякога водят до невероятни ужасии.

                                                                                / Dogon village, Mali /

Във фотографиите  на обществени места хората са заедно и същевременно най-често всеки със себе си.

                                                                            / Pughe, Yunan, China /

Софиянци, изпълнени с надежда за промени, посрещнат цар Симеон на Цариградско шосе. Доволни и заедно.

                                                                         / Цариградско шосе в София /

                                                                                                    /Милчо Левивев /

Светът във всеки момент се променя и изгражда подобно на тоновете в музиката

                                                                                           /Кунминг, Юнан/

Звукът в музиката свързва бягащите моменти като ни задължава да живеем тук и сега. Когато снимаме, спираме момента в геометрична статичност, която според избора на фотографа, създава история. Музиката, според величината на композитора и чувствителността на изпълнителя, създава усещане, превръща звуците в картини, разправя истории. Добрата фотография е ненагледна за любителя така, както музиката за ухото на меломана.

В книгата на Жак Атали: “Можем ли да предскажем бъдещето” (продължение на “Кратка история на бъдещето”)  има глава за музиката като изкуство за предсказване на бъдещето. Според Атали музиката на всеки народ помага да разберем погледа на хората към бъдещето. В музикалните  произведения на народа, твърди авторът, колкото повече музикални елементи се повтарят,  по-малко хора са обърнати към новостите с отворени очи и трудно приемат бъдещето позитивно. С други думи, “да слушаме музикално произведение, означава да се движим във виртуално бъдеще.”

                                                                   /Чон Дзъ Гуън, Сишуан/

Милиард и половината китайци, обзети да преустройват „Центъра на света“ или “Империята в Центъра” (както от векове наричат Китай) живеят с монотонни музикални произведения, повтарящи безконечни, сладникави за нашето ухо ритми. Китаецът по същия начин работи земята, с която е вековно свързан, така продава зеленчука, който е отгледал, така строи пътища и градове. За него чужденецът не съществува и ако ви обърне внимание, то е за да подчертае успеха в начинанието си.

                                                                       /Чиен Шуен, Юнан/

Въпреки световната експанзията на страната, китайското общество е затворено и задушено, подобно на музиката,  в която западното ухо усеща болка и монотонност.

                                                                                 / Кунминг, Юнан /

Отначало вибрирал безкраен хаос, пресечен от музикални звуци и цветове. По-късно звуците се превърнали в букви, а те се комбинирали в думи.

В древно индийската култура думите намират място в съдържанието на Ведите, но без връзка с божествения свят. Боговете идват по-късно, създадени от проговорилите хора, докато Ведите, „продукт на Всемира“ нямат автор, никой не се съмнявал в съществуването на Вселената. По-късно Упанишадите идват да ни помогнат да проникнем в дълбочината на текстовете и с техните автори се появява света на боговете. Божествата се раждат от думите – първите лингвисти и граматици са се родили в Азия.

                                                                                        /Спити, Индия/

През 7-6 век пр. н.е., за разлика от браманизма, конфуциизма и будизма, първата книга в монотеизма, Тората, наречена от гърците Библия, въплащава божите слова: “в началото беше словото” – думата става Господна. Парадоксално оралните традиции дотогава са се предавали много по-точно от последвалите ги писмени преводи в първописанието. Затворен в букви и думи, за да не се превръща в идол, текстът на Тората се наложило да се допълва в Талмуда – написаното да остава отворено за безкрайни тълкования.

Многобройните преводи на гръцки, латински и арабски наслагвали грешки. Затворени във все по-канонизирани интерпретации, текстовете превърнали религията от път към духовно отваряне, към задушаване на обреченото на манипулации човечество. В много страни това продължава до днес.

                                                           /Сиктинска капела, Рим/

Човешкият дух, материята и енергията са неделимо свързани в света, в който живеем. Светът е един. Каква по-голяма привилегия, освен че от нас зависи как да я ползваме.

                                                                                          /Кунминг, Китай/

                                              / Le Touquets-Paris-Plage /

Птиците очертават пътя си на момента, без пътека, със знаци и звуци на съответни езици. В Природата те отговарят на предназначението си.  Езикът им се базира на фонетичен асонанс, без тежестта на граматични правила.

Хората, намерили своето призвание, не страдат от гравитацията на колебания или категорични мисли. Водени от вътрешния си усет те летят като птици,

                                                                  / Tasman Sea /

Човекът-птица е бил винаги и продължава да бъде човешка мечта.

А птиците знаят ли, че са щастливи? Или това е израз на двойствената натура на човешките понятия и състояния?