ЕДНА ЧАСТ И ЦЯЛО

Споделям серия от блогове, свързани с книгата Стълба на ангелите или Изкуството да се мисли от Алехандро Ходоровски. В Париж го наричаме Жодо от Жодоровски. Макар осемдесет и пет годишен, човек все още е възможно да го срещне в кафене близо до Гар де Лион, където продължава да прави безплатни тиражи с изнамереното от него оригинално Таро от Марсилия. Сред колекция от над хилята различни интерпретации на таро, Жодо (световно известен като синеаст, драматург, поет, писател) дава част от живота си, за да съживи тарото от Марсилия, плод на взаимно творчество на трите монотеизма  през десети век в Южна Франция на границата с Испания. Рядък момент от историята, когато те са били за първи и вероятно за последен път в съгласие.

Анна Ивановска е даровита художничка, с четката си не чужда на източното мислене, като и мисълттта на Жодо.

част и цяло1                                                               / Анна Ивановска /

Цялото е винаги. Ако не е винаги няма да е Цяло. Частта е ефимерна, ако не е ефимерна, няма да е част. Цялото е пред своите части. Ако не е пред тях, то е част от частите. Частите са събития, но не есенция. Това, което идва е ефимерно, променя се. Цялото не идва и не се променя. При положение, че То е вечно, промените и събитията са илюзия.  Цялото бидейки нещо повече от сумата на частите си, при положение, че освен това ги изпреварва, то е по-малко от частите си. – Алехандро Ходоровски

част и цяло2                                                       /Анна Ивановска/

Цялото като безгранично еневъзможно да бъде определено с ограничаващи факти. Вместо да кажем: “светът е жесток”, по-добре е: “в света има жестокост”. – Алехандро Ходоровски

част и цяло 3                                                         / Анна Ивановска /

Няма нищо в частта, което да не се е съдържало в Цялото. За частта няма никаква възможност да “твори”. Не й остава друго, освен по един въображаем начин да “трансформира”. – Алехандро Ходоровски

Забележка: Кабалистично погледнато светът в относителнен смисъл се реализира и функционира на четири нива: свят на Еманация, на Творене, на Формация и на Субстанция. Тези светове, заедно с отдалечаването им от света на Еманация, формират верига с растяща комплексност и сгъстяване. Всяко ниво е намалено отражение на това над него, докато се стигне до това, на което съществуваме. Там материята достига до такава гъстота, че наблюденията ни се ограничават до повърхността на околния свят. Предполагам в този смисъл може да се каже, че ние по-скоро „трансформираме“ заобикалящата ни материя с претенции и въображението, че творим.

 

част и цяло4                                                   / Анна Ивановска /

Ако не приемем цялото като безкрайно, никакъв ред не би бил реален. Може да бъде подредено само това, което не се променя, което да има точни граници. Възможно е да търсим моментна полезност на някакъв ред, но не неговата истина. Това, което наричаме реалност е винаги някакъв Свят, някакво представяне, което може да бъде подреждано до безкрай. – А. Ходоровски

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Планината

                                                        / вр. Макалу 8481м., Хималаи, Непал /

Правя грешка в блоговете да смесвам фотография с разсъждения. Перото и фотоапарата се дублират в нещо, което всеки може да интерпретира по свой начин.

И все пак, да събудите, когато пред очите ви изгряващото слънце позлатява мраморния масив на осемхилядник, е чудо, което неминуемо добавя към обичта ви към живота. В подобен момент на безвремие,  вечното и настоящето се сливат, ставате малък и голям едновременно.

 

                                                           / Вихрен и Кутела, Пирин /

Планината ни очарова според вътрешния багаж, с който я покоряваме. Нейната вертикала е величина, присъща за човека. По-високото е по-дълбоко. Бягащата линия на хоризонта разширява визията ни. Небосвода, хоризонта и земята под краката ни сa подарък, които заедно със светлината засилват усета ни към живота.

 

                                            / вр. Вихрен, Пирин /

В планината, която обичам най-много, в апогея на силните си години , изгубих близък приятел. От този ден животът и смъртта се превърнаха в едно цяло. Истина, позната откакто сме вкусили плода на познанието, която добива стойност едва след преживяване.

 

                                            / Вакхан коридор, Афганистан /

Планината не реагира на  хорските воли и неволи. Възможно и невъзможно добиват различен смисъл. Тя е в услуга на всички, които си помагат сами да свържат хоризонталата с вертикалата в живота. Живот, в който всеки миг се създава и пресъздава нещо неопределимо, фантастично, държащо ни в напрежение, което ни заставя да напредваме, (дори когато правим глупости).

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

ШРИ ОРОБИНДО И КАБАЛА

Читатели на блога, прочели “Авантюра на съзнанието”, (трето преработено издание, Факел Експрес, 2011 год.), ме питат за връзка между Интегралната йога на Шри Оробиндо и Кабалата на евреите. Ще огранича с няколко съвсем субективни идеи без претенции за компетентност, особено за величини, до които едва съм се докоснал.

       / Шри Оробиндо, фотография от Анри Картие Бресон, Пондичери 1948 /

“Човек не става никога това, което е. Ние сме винаги това, което сме на път да станем.” – думи на Едмон Жабес, евреин. В еврейския език глаголът съм няма сегашно време и това е пример за връзка с това, на което се базира и Шри Оробиндо – „Човек се мери по това, което прави да става възможно“.  „Човешкият вид не е статичен“, казва Оробиндо. Думата религия липсва в еврейския език, както и в езика на Шри Оробиндо. Да класираме системата на кабалата, както и личността на Шри Оробиндо е невъзможно да бъдат класирани.  За Оробиндо човекът е едновременно уръдие и фактор за еволюцията на съзнанието в материята, която е Една. Той прави връзка между множеството и цялото, между крайно и безкрайно. Такава връзка прави и  Кабалата. Но ако Шри Оробиндо с Интегралната йога намира и реализира метод за ускорена еволюция по естествен път на човешкия вид, кабалата в дълговековното си развитие в различни школи, може се интерпретирана по различни начини.  Шри Оробиндо се появява в началото на  миналия век  в труден за човечеството момент с цел да постигне резултат, свързан с настоящето. Кабалата е богата на  течения, често противоречиви, объркващи, които могат да бъдат анализирани на различни нива. Те обясняват структурите и действията, било във Вселената или космос, правителство, сенат, борса, бебето в корема на майката или живота на мравките. Връзките са едни и същи, управлявани от закони, подвласни на октавата,  (без която не би имало музика) и триъгълника. Система от 10 сефирота, свързани с 22 съгласни от еврейската азбука, обяснява безпогрешно развитието или упадъка на всяка система.

             / Рабин с Тора до „Стената“, както евреите наричат Стената на плача, Йерусалим 2006 /

Докато евреите с въпросите разбиват мисловните структури, Шри Оробиндо търси целенасочено практически път за ускорена мутация на човешкия вид. Става дума за съзнателен преход на функцията на мисълта към нов, супрамантален израз, в който мислещият човек излиза от линейните връзки на анализ и синтез, (развти до степен да се възпроизведем в компютърен вид) за да стигне до сферично мислене. Познанието по логичен път се превръща в познание по идентификация. Интегралната Йога няма еквивалент в никоя от досегашните практически духовни системи. Тя се оприличава с Кабалата по връзката, която двете правят между финните „Божествени“ енергии и грубата материя, в която човекът има привилегията да играе основна роля. Връзка между крайно и безкрайно, в което човек повдига нивото на съзнание в материята. Кабалата говори за Месия, в случая не определено лице, а епоха на ново, мутирало на по-високо духовно ниво човечество. По същия начин целта на Шри Оробиндо е да сублимира  дълбокомислещият Хомо манталикус в супраментален човек. И в двата случая не става дума за религия, за учение, доктрина или все едно за каква затворена теоретична система.

Преди хилядолетия древните риши, както и еврейските пророци търсели ключове за да избегнат задуха, провокиран от мисълта. Връзките правили на финни духовни нива. Те разбирали (разбирам означавало прилагам материално) връзката между множеството и цялото, между крайното и безкрайното, възможността да излизаме от болезнено “триене” в грубата материя. Тези действия били изолирани в кръга на определен елит и не свързвали единството в света с ролята на човека като преобразувател на съзнание в материята. Индия развила идеята за Браман, Израел за Неназовимото Едно. В епохата на пророците евреите създават гениалното еврейско писмо от 22 съгласни, разчупващи всяка мантална детерминираност. Това става в Тората, а по-късно, заедно със сефиротите, в Зоара (Кабалата). Това определя връзката на еврейския род с Книгата, разширявана непрекъснато от въпроси, на които отговорите се намират в нови въпроси (Талмуда).

В период на духовна криза в Индия Буда предлага “изход”, приет и следван до днес. Христос прави същото в изключително трудна за евреите епоха. Евреинът, за да просъществува, обречен на креативност и прогрес,  продължава да развива през втори век, а по-късно между 13 и 16 век Кабалата, благодарение на няколко гениални кабалисти се обогатява с нови идеи и течения.

                                    / Бадринат, Индия, 1996 /

Има два принципа по-характерни и макар с различна цел и приложимост, с известна прилика с Интегралната йога на Шри Оробиндо. Едното учение е Екстатично, свързано с комбинация от звучене на буквите в еврейската азбука. Съпроводено е с ритмични движения и начини на дишане, близък до индийската пранаяма. Екстазът свързва различни нива на съзнание, достигащи нивото на пророците. Пророк е този, който вижда над възможностите на обикновенните сетива. Такова определение, добре познато на Шри Оробиндо, съществува и при ведическите риши отпреди близо 5000 години. Другото теозофично учение е свързано с текстовете от Зоар (кабалата), опознаването на които води към „Божествения“ свят. Енергиите в случая са насочени от човека към Божественото (неназоваемото Безкрайно). В първия случай последователите се отварят за енергия, която идва свише, във втория – обратно, прогресивно с познания и искерно съсредоточаване, връзката се осъществява отдолу нагоре. В първия случай визираме действие спрямо божествените светове, а във втория търсим въздействие на божественото (на субтилните енергии) върху човека.

Преди няколко години проникнах в храм на Суфи в Шринагар, Кашмир. Оставиха ме да снимам, освен на едно затворено място от където се чуваше раздираелния плач на поклонник в екстаз. Това бяха звуци на нечовешки глас. В Исляма суфите са единствените, за съжаление в последните десетилетия масово избивани от интегристите, които са близки до  темата на блога.

                                                    / учител Суфи, Шринагар, Кашмир, 2010 /

През 13 век Юда Коен написва първата в света научна енциклопедия, част от която третира мистериите на Талмуда. Основният въпрос е как света съществува? Докато философията се занимава с човешки проблеми, теологията с Божествени, проблематиката в кабалата е връзката на безкрайното с крайното в нашия свят. Това дали, защо и как Бог съществува не буди интерес, подобна величина е неизмерима и извън човешките възможности за преценка. Шри Оробиндо също не поставя подобен въпрос. Важно за Интегралната йога е да постигнем физическа трансформация, мост към сферично мислещия, безконфликтен човек на бъдещето. Астрофизиците и квантовите физици с откритието за равенство между материя и енергия, носители на информация (съзнание), са  най-близо до концепцията за “Божествено” на Шри Оробиндо.

Вместо водени от съответно гуру в класическата йога да отваряме чакрите отдолу нагоре, в Интегралната йога по индивидуален път всеки отваря енергийните си центрове, отгоре надолу. Целта е по естествен път  да се получат енергийни промени, които след съответни етапи да достигнат до многовековната клетъчна памет в тялото. Този принцип вероятно може да има прилика с методите в Кабалата, но Шри Оробиндо стига до конкретна реализация.

Интегралната йога се прилага навсякъде, във всеки момент, във всяко действие без откъсване от всекидневието. Миньорът във мината или първия министър в милионния град могат чудесно се развиват в супрамантала, стига да желаят. Достатъчно е да са искрени и да осъзнават действията си. В интегралната йога всеки човек е частен случай и мярка за себе си, но без практика няма стойност. В Кабалата е заложен същия принцип. И двете не не са религия, секта, философия, психология, наука, а начин на живот.

Промените във всеки човек е свързана със случая, който самия той представлява. С разликата си той променя цялото човечество. Ние сме Едно цяло със седем милиарда разлики. Безбройните галактики на вселената, включително паралелните светове, ако има такива, участват в същото цяло. Ние носим звезден прах от времето на първата материя. Пътят към новия човешки вид минава през девствена гора без път, без айфони и жи-пи-еси. Водещи са познанията и огъня, който всеки носи в себе си. Всяка трудност е ключ за разрешението си. Задухът е най-точен сигнал, подобно на температурата на болния, стимул и знак за оздравяване. Ако знаехме пътя и резултата, всичко щеше да е станало. Да познаваме нещо, означава да сме го направили и то да съществува. Постигнатото от Шри Оробиндо и Мер е добило материален вид, затова е възможно да говорим за Супрамантал. (Интересна е историята с нашата Людмила Живкова, която е била привърженица на идеята за Ново човечество и не случайно е занесла българска пръст в символичния град на бъдещето Оровил.)

По време на земния път тялото и душата душата на всеки човек не се намират в затвор. Връзката тяло-душа участва в еволюцията на съзнанието в материята.  Приносител за това е човека. Такава е идеята на Шри Оробиндо.

                                  / Израел, гр. Сафед – сърце на Кабалата, 2006 /

Големи кабалисти, както и последователи на Интегралната йога се броят на пръсти. Шри Оробиндо казва, че ако е имал под ръка десетина човека, истински разбрали Интегралната йога, това щяло да ускори реализирането на супрамантала на общочовешко ниво. Тези хора (неоходимият брой клетки…) са липсвали. Необходими са вероятно още неизвестен брой години,  за да се получи по-ясен, очевиден ефект. Хората бързат винаги, егоистично всеки иска всичко готово за консумация. Колцина днес биха живели нормалния си живот, но да си дават труд да се освободят от доминиращото его, да потърсят мантална тишина, да овладеят прищявките на витала си, характерен с куп повърхностни удоволствия, да си прочистят подсъзнанието, вместо да му робуват, да  стигнат  до физическия си мантал с безбройните архаични функции, запаметени от милиони години и веднъж стигнали до клетъчния мантал, съзнателно да оставят тялото, вече подготвено, да поеме и да заживее широкия спектър на супраманталната енерегия? И всичко това да инвестират за бъдещето на хората, за да може един ден да се роди нов, супрамантален човек?!

“Нещата са станали, човечеството отива в тази посока, но все още не е готово.”, казва Мер, сподвижницата и първа експериментаторка на супрамантала. Тя е успяла да стигне до промяна в клетъчния си мантал. Опитала е, както казвали ведическите риши, от “меда в скалата”.  Под “скала” тези пророци са имали в предвид човешкото тяло. В него е мястото и ключа на еволюцията. То е пречило на религиите. Горено и измъчвано от векове, понякога дори по рационален начин са го захвърляме като ненужно…

                                   / Йешива в Йерусалим, 2008 /

Шри Оробиндо, изпитал и разбрал границите на съвременния, мислещ човек, намерил начин, различен от компромиса как да дишаме по-добре, как непрекъснато да поправяме грешките си или пък как да избягаме от болките, да се скрием, било в нирваната (на будистите), в спасението (на християните), в хиперактивностите или хипо-хипер състояния на модерните общества. Неговият път е водил към ускорена, естествена мутация, преход към по-висш спрямо усвоеният от мозъчните ни функции мантал, който  нарича Супрамантал.Постигаме нова, този път сферична обективност в познанието. Това променя живота, навлизаме в нова епоха за човека, очаквана, предсказана от векове. В поемата Савитри от 23800 стиха на блестящ английски чуваме Бах в поезия. Шри Оробиндо я сваля на хартия без мисъл в главата си.

Кабала означава приемане, традиция предавана с векове от уста на уста (ухото може да лъже). Тази човешка мъдрост изразява кодове за живота, пътища и техники за хармонично развитие. В изчисленията си кабалистите стигат до „седмия ден“ на човечеството – новата епоха (месия), по-високо съзнателно ниво на човека. Добър кабалист вероятно би изчислил и разбрал появата на феномена Оробиндо. В Кабалата (Зоара) с верни действия (митсвот) поправяме създадените в несъвършения ни свят проблеми. Интегралната йога от своя страна се явява като катализатор за Месията, новия човек на бъдещето.

От Шри Оробиндо и от Кабала разбираме как всяка промяна в живота зависи най-вече от самите нас. Условията, в които хората живеят на земята са резултат от състоянието на тяхното съзнание. „Да променим условията без да променяме съзнанието е празна химера.“- казва Мер. Енергийната връзка между крайно и безкрайно е в наши ръце.

Единствени Кабалата и Интегралната Йога на Шри Оробиндо отдават по толкова задълбочен начин значение на човешките възможности. Единствени те показват ВЗАИМНАТА връзка на Божествения свят от безкрайно финни енергии с грубата материя, на която човек е висш представител на земята. Това би могло да бъде причина те да бъдат толкова трудно или понякога криво разбирани. По-лесно е човек да се моли на Някой, който да се погрижи за всички болки и неволи. По-лесно е да се очаква обещан рай или месия, да се търси спасение в нирвана или да се вярва в по-добро прераждане… Плацебото помага, но не е интегрално. Шаманите също помагат – донякъде. Всичко е донякъде, но светът не се изчерпва с тези възможности, които влачим от векове.

                                                  / Йерусалим, 2008 /

През миналата година на български език се появиха в превод на Любомир Димитров “Афоризми”,  “Човешкия цикъл” и първата част  от 900 страници на „Интегралната йога на Шри Оробиндо. “Авантюра на съзнанието” e все още достъпна, за разлика от “Божествения материализъм” и “Новия вид”, които не са преиздадени. Особен интерес за по-любознателните би представлявал „Дневника на Мер“ (13 тома) – вид „Лаборатория за новия човек“ – както са наричали на времето Ашрама в Пондичери. В него се говори за промените в тялото Мер, сравнено с тялото на човечеството, свързано с промени предизвикани от Супраменталната енергия.

                                                            / Мер, неизвестен автор, около 1970 /

 

ШРИ ОРОБИНДО И КАБАЛА –  Добавка от предишен блог към по-горния текст.

„Този, който не добавя към познанията си нови, ги намалява, този който не търси начини да се изучава, не е достоен да живее.“ – Мишна Авот, I,13

„Въпреки, че е още по-необходимо да вярваме, за да разбираме, необходимо да разбираме добре, за да вярваме истински.“ – Свети Августин

В еврейските текстове Думата намира съкровенния си смисъл във връзката между букви и числа, идеи и фигури, в дифракцията на символи. Поради неимоверните трудности и трагични ситуации, от страх да не загубят Традицията, гръбначния стълб на нацията, за първи път около втори век предполагаемия раби Акиба пише текст, наречен Сефер Йетцира. Той коментира връзката между 22-те букви на еврейската азбука. Всяка от тях има своя енергия, своя стойност и значение спрямо останалите букви, а всички те поотделно и заедно, спрямо света. В същата система на влияния влизат и десетте цефирот, съставящи Дървото на живота. Така  по изключително комплексен начин е представена връзката между крайно и безкрайно във Всемира и Кабалата (приемане, традиция) добива първата си писменна форма.  Заедно с трагедията на евреите, изгонени от Испания през 16 век идва ново голямо раздвижване и подновяване на идеи. Исак Лурия създава кабалистично училище в Сафед (Палестина) с гениални за времето си идеи, обясняващи състоянието и възможността за позитивна еволюция в света. Това по дълбокосмислен начин дава кислород в епоха, когато едва са проблясвали духовни лъчи. Ако трябва да търсим връзка между кабалистите и Шри Оробиндо, тя е в гениалните идеи, прилагани на практиката от хора, търсещи изход в прогреса на човечеството.

Днешните времена, много по-комплексни и в никакъв случай по-лесни, повече от всякога изискват духовен кислород, за да може човечеството  да качи етажа, който му се полага. Интегралната йога на Шри Оробиндо е съвременен подход, възможен изход, отговарящ на трудностите на епохата, в която живеем. Заплахите днес глобални и много по-ясно осъзнати, дават възможности за изход. Без да ги разбираме, вървим към пролал. Примерите са планетарни.

Желанието да вкусваме хармонята в живота е намирало израз отпреди хилядолетия. В Месопотамия пасторите, тези гениални овчари, забили поглед в линията на хоризонта, където земята и небето се свързват, първи са потърсили връзка между крайно и безкрайно. Моисей е техен продукт, ние също. Изискванията днес са по големи. Знаем как всяка нова за човечестото епоха има своите аватари. Такава е и ролята на Шри Оробиндо във време, различно от това на Буда, Мохамед или Христос. Малко преди да напусне тялото си, той се обръща към сподвижницата си Мер: „Другите са дошли, за да приготвят терена и са ни напуснали. Този път нещата трябва да станат…“. Станалото в ашрама на Пондичери се състои в посятото на практика зърно. Времето за покълване зависи от добрата воля и биологичното време на човечеството.

Ако запитате някой кабалист от Бруклин дали има Бог, вероятно той би отговорил: „Разбира се, но не още.“ За да допълня същата приказка: На дядо Боже му писнало от човешки глупости и щуротии и предупредил преставителите на основните религии: “ След десет дни ще наводня планетата и хората, но този път без Ноев ковчег!“ Католикът казал: „Ще искам прошка и ще се моля.“. Протестатът: „Ще си платя дълговете и ще се приготвя да съм ОК.“. Мюсюлманинът радостно се приготвил за обещаните булки в Рая. Рабинът успокоил всички и казал, че десет дни са предостатъчни, за да измислим как да дишаме под вода.

Докато в Тората играта на различно интерпретиране на текста дава безкрайни възможности за разбиране на живота, Кабалата влиза в по субтилно ниво на обяснение на всемирните съотношения. Ето няколко прости примери за безкрайните връзки между букви, цифри и геометрия. Връзката между права линия и кръг за кабалистите е свързана с човешкото лице. Връзката е числото пи – 3,14 на гениалния Питагор. Същата връзка съществува между бездушното съвършенство на Природата, изразена с кръг и трансцендентното в човека, изразено с безкрайна права линия. Същевременно буквената стойност в цифри на думата „шадай“ е 314. Тази дума изразява силата, която задържа „Божествените“ енергии, оттеглили се, за да дадат възможност на човек да изрази себе си. Един съвършен Божествен свят на земята не би оставил място на човека да еволюира! Мястото на Бога не е сред нас, милосърдив начин да имаме възможност да извадим божественото от себе си.

22 съгласни правят връзки с числа, цифри и фигури. Тези връзки са пътища, свързващи безкрайното с крайното в Материята. В центъра на тези връзки е човекът.  Текстът на Тората започва с буква Бейт – Б от Берешит – Начало и завършва с Ламед – Л – последната буква на последната дума в Тората – Израел. От своя страна двете букви Б и Л заедно правят думата Лев, която на еврид означава сърце с цифрова стойност 32 (Б-30 + Л-2). Числото 32 от своя страна е броят на връзките между буквите и десетте цефироти от Дървото на живота. По същия начин всяка дума има многобройни смислови пермутации, които водят до нови връзки между крайно и безкрайно. По пътя на тези връзки самите ние ставаме фактор за повдигане на нивото на съзнание в Материята. А тя е Една, включваща безкрайното, човека и всичко друго. Човекът има необходимост с отговорната задача да изразява съзнателно себе си извън всички доктрини, религии и други ограничения, залегнало както в Кабалата, така и в Интегралната йога.

Ще цитирам големия Янкелевич: „Да се учим означава да разбираме значението на думите, като ги смесваме, разбъркваме; променяме им местата, за да откриваме не каквото иска да каже текста, а каквото крие.“

И още две думи за Тората, без която Кабалата не би имала развитие: в началния си вид Тора Ашем е подарък  на Моисей и на еврейския род от Всивишния без име. Тя съдържа 304805 букви, формиращи едно тяло, една дума. През вековете нещата се опростяват (или в известен смисъл усложняват). Буквите се разделят, превръщат се в думи. Празното в текста добива смисъл. Цялото се фрагментира, думата добива все по-материална форма. Това става и с развиващата се мисъл (мантала). „Разделяне“ на еврид се изразява с думата “мила”, преведено също като „дума“ и като „обрязване“, откъсване от себе си. Обрязаното момче нарушава съвършенната хармония на тялото си, за да добие дистанция, респект спрямо себе си и света. По същия начин разделянето на Думата на думи и букви помага да разберем смисъла на нещата. Силата  Шадай (314), с която „Божествената енергия“ задържа себе си извън човешкия обсег и ни прави място да изразим себе си (първи етически закон!), e също „откъсване“ от себе си. И в двата примера е залегнат основния морален принцип, база за развитие на човечеството до днес.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: