Реален свят не съществува. За да мислим, необходимо е да установим въображаем свят, който наричаме Език. – Ал.Ходоровски

                                                          /Анна Ивановска/

Единствено Цялото Е. Светът е ограничена представа на част от Цялото посредством езика. Всека концепция (идея) ни препраща към тоталността на езика. Тоталността на езика са всички езици, мъртви, съществуващи или зараждащи се. Всеки език, бидейки само представяне на Цялото, създава действия и реакции, които му отговарят, отбелязват границите му. Този, който говори само един език е отделен от Цялото и живее в най-ограничения от Световете. С научаване на втори език започва приближаване към Цялото. Въпреки всичко, за да разберем една идея би трябвало да познаваме тоталността на езика, което включва безкрайно познание във вечното съзнание. Това е невъзможно, защото езиците от непознатото минало, както тези от далечното бъдеще, влияят върху съдържанието на идеята. – Ал. Ходоровски

                         /мантри на санскритски от епохата на Миларепа, долината Тцум, Непал/

Вечният живот се таи в дъното на дълбокия кладенец на момента.

Тези, които крещят и милват без да се докоснат до кожата, не са наши учители.

Само преобразуваното съзнание може да открие първото единство.

Бягството от всички затвори не е друго, а слизане по спирала. – Ал. Ходоровски

Всеки закон, идея или концепция, като ограничен израз на непознаваемото Цяло, валиден единствено за индивида или обществото, което го произнася в настоящия момент, а по-късно в бъдещето, се превръща в несериозен. Човешката мисъл, фрагментирана и представена като “сериозна”, всъщност е комична. Мъдростта се състои в откривне на комичното в мисъл, която като въображаема част,  е винаги осъдена на грешка. Осмиването, смехът разкрива границите й и приближава мисълтта до тоталното. Комично е това, което като част, се приема за Цяло. – Алехандро Ходоровски

                                                               /Анна Ивановска/

Индивидът не може да познава Цялото. Той може да познае само част от Цялото. Но тази част е само приближаване, защото, за да я познае, има необходимост да я свърже с Цялото. Приближавайки се към цялото, не е възможно това да стане по прецизен начин. Частта можем да приближим само към едно въображаемо Цяло, наречено “Свят”. – Ал. Ходоровски

Съзнателното същество осъзнава границите си. Усещайки се като част, то се стреми да се слее в Цялото. Съзнанието е непрекъснато разлагане чрез устрем, аспирация към тоталното. Неосъзнатия човек приема границите си за Цяло. Несъзнанието е натрупване на граници в желание на човек да се изяви. – Алехандро Ходоровски „Стълба на ангелите“

                                                                    /Анна Ивановска/

Всяка част зависи от Цялото. Причината за всеки ефект идва винаги от Цялото. Да се мисли за определени ограничени причини е илюзия. Нищо не може да се осъществи с едно единствено (изолирано) действие. Никой ефект не е ограничен. Всеки ефект е безкраен, защото се създава в Цялото, той е аспект на Цялото. Никога няма една единствена жертва. Никога няма един единствен виновен. – Ал. Ходоровски „Стълба на ангелите“

Ако твърдим, че Цялото е нещо по-голямо от сумата на частите си, означава, че Цялото е непознаваемо от тях. Тъй като всяка от тях е част от Цялото, никоя част не може да опознае цялостно друга. Не е възможно да опознаем една част, ако не познаваме всички части. – Алехандро Ходоровскси

                                                               /Анна Ивановска/

Всички качества принадлежат на Цялото. Част, която си приписва качество, завършва със страдание. Основното качество, което може да си припише частта, е да се приеме за част. Частите не са част от себе си, а са част от Цялото. Когато частта се остави на Цялото, страданието изчезва. – Ал. Ходоровски