Имах възможност да посетя Френското радио зад кулисите . Да се обходят сто и десет хиляди квадратни метра в помещения, зали и студия не е възможно, но се възхитих на добрата организацията и архитектурата на този малък град в града.

Сградите са завършени през 1953 година. Мястото е без вибрации от метро, недалеч от Айфеловата кула, която използвана за помощна антена. На 500 метра под земята има гореща вода, с помощта на която произвеждат автономно електричество за сградата.

Централната кула, сърцето на всички международни връзки е 22 етажа. В нея се пазят най-ценните записи и досиета. Заобиколена е от сгради във формата на крепостна стена.

В Radio France работят 3500 човека на 150 различни служби. Има пет зали за концерти, с кабинети за записи за различни случаи с възможност да бъдат наети за всякакви услуги.

В голямата концертна зала се намира втория по големина орган в света с 5320 тръби. Първият е в църквата Notre Dame de Paris. Във Франция, между другото, има 12000 органа.

В дискотеката на Радиото регистрират и остава записано всяко ново произведение в света на музиката, взето от всеки кът на земята.

Вероятно не казвам нищо особено ново, но си направих удоволствието да снимам геометрични форми и да ви ги покажа.

                                                    /Анна Ивановски/

През дни и нощи след дълго пътешествие няколко упорити същества достигат до себе си, за да заживеят това, което Е, а не това, което времето обещава. Те приемат в неизбежния сегашен момент достойната радост на споделения хляб. – Ал. Ходоровски

Завършвам серията цитати от “Стълба на ангелите” на Алехандро Хородовски и рисунки на Анна Ивановска с два стиха на Емили Дикенсън. Същите може да прочетете в оригинал в www.fr.pastoukhov.com

                                           /Булонски лес, Париж/

Аз съм никоя! Ти кой си?

Ти също ли си никой?

Тогава двойка сме – но ти мълчи!

Ще ни пропъдят, знаеш.

И как подтискащо е да си някой!

На показ като жаба.

Да казваш името си цeлодневно

На възхищаващо се блато.

В безкрайното, непознаваемо Цяло не е възможно да се установи морален закон. В своята същност реалността не може да бъде квалифицирана. Тя е нито добра, нито лоша, не е полезна, нито вредна, не е красива или грозна. Една част не може да има качества, нито да бъде определена от друга част, която след като не може да я съдържа, не може и да я разбира. Цялото е от всички части, но всички части по отделно не са цялото. – Ал. Ходоровски

                                               /Анна Ивановска/

Животът на една част няма смисъл в реалността. Смисъла на частта е във връзка с другите части. – Ал. Ходоровски

Всичко, което ще бъде, вече е и всичко, което е, вече е било. Частите са винаги в миналото. Няма настояще, нито бъдеще. Времето има само една величина : минало. Човек живее в паметта. Светът е променящо се Всичко. – Ал. Ходоровски

Пилигринът пътува, за да намери този, който го сънува.

Обещаната Земя не разкрива предварително своята тайна.

Ефектът предшества причината.

Произходът на света се намира в бъдещето. – Ал. Ходоровски

За Шри Оробиндо, често цитиран в тези блогове, Светът материята не може да еволюира без преди това да е инволюирала.  

Настоящият момент е докосване до вечно нова, убягваща ни реалност.

Фотографията кове откраднати моменти с геометрично подредени части от Цялото в приета от фотографа игра на светлосенки. В живопистта художникът изважда това, което носи в себе си. 

                                                       /Анна Ивановска/

Никой не може напълно да изчисли последиците на едно действие. И най-незначителното на вид действие се влива в тоталността на Света. – Ал. Ходоровски

                                                             /Анна Ивановска/

За ограничения ни начин на виждане в Света или няма ред, или предполагаме скрит ред, който вероятно никога няма да разберем. Този, който дава ред на Света и го мисли съвършен, прави грешка. Изучаването на някое събитие може да започва от все едно коя негова част. – Ал. Ходоровски

Както споменава на други места Ходоровски, а и не само той, не е възможно да познаваме изцяло каквото и да било (частите) без да познаваме Всичко (Цялото). Всеизвестно е, че българите, както с много други неща, първи в света са разбрали това като са казали: „скромността краси човека“. Сократ (вероятно повлиян от прабългари) също е схванал нещата със своето: „Аз знам, че нищо не знам, а другите и това не знаят!“…