Париж – Ханой – Лао Кай
“Човек пътува по света, за да търси това, от което се нуждае, след което се връща в дома си, за да го намери.” – Джордж Едуърд Мур
Нощно летене. Мека лунна светлина облива красиви планински форми ниско долу под самолета. Летим над Афганистан. В огромни пусти местности тук-там проблясват разхвърляни единични светли точки. Планинските сенки, таят болезненото настояще на многострадалния афганистански народ, както и историята на голямото минало на Индиите. Слагам платнени кепенци на очите и правя опит да заспя.
Заменям студения ноемврийски Париж с “прохладните” 28°C за Ханой. Настанявам се в старата част на града, за да дочакам нощния влак към Лао Кай, северната граница на Виетнам с Китай. Ще снимам съботния пазар в селцето Бак-Ха, където виетнамски и китайски етнически групи Тай, Х-монг, Дао, Нънг и Фу Ла излагат стоките си. След това ще пресека по дължина Виетнам и Камбоджа, за да снимам в Ангкор, по величина и рафинирано изкуството, сравним с пирамидите в Египед и Мексико.
Това не е поток, а вълна от велосипеди и мотопеди, повечето млади хора – нацията е млада. Движение и горещина, но за учудване въздухът е вероятно по-чист от софийския. Жените, добре загърнати, всички носят маски. За да бъдат харесвани, азиатките трябва да имат бяла, нежна като коприна кожа. Факт, отива им! Според тях бронзовите лица са груби и израз на примитивност, свързана с груб земен труд.
Белите личица, често по няколко яхат забележително тихи, пъргави мотопеди или велосипеди, някои от които са електрически, каквито едва сега започват да се появяват в Европа. Всички се движат хаотично, с виртуозен слалом, доставят си удоволствието да покажат какво могат. Когато ги погледнете, бързат да сe усмихнат.
В по-голямата част на града нещата стават пред домовете и на улицата.
Храните са био – химикалите и индустриалните производства струват пари. Човек се храни чудесно на тротоара по улицата с прясно сготвено.
В долния кадър има четири генерации, нещо трудно срещано в страна, където след всички войни, лагери и кланета, преобладава младото поколение.
Накрая на деня споделям купето на нощтния влак с японец и холандиц. Японецът след като разправя за различията с Япония, благодари за вниманието, слага си тапи в ушите и мигновенно заспива. Холандецът е с лакирани нокти на ръцете и срамежливо се усмихва. Тръгнал на околосветско пътуване, но предпочита Лаос пред „все още оцветения комунистически“ Виетнам.
Следващият ден е по-динамичен и в началото малко объркан. С два фотоапарата на раменете няма как да държа отворения за палещото слънце чадър. Бързам, за да не изтърва от атмосферата наоколо и губя черните си очила. Няма за кога да търся резервните в багажа си. Не трябва да изтърва пазара!
Не съм свикнал с голямата жега!!
Местните, обхванати от грижа да продават, не ми обръщат внимание. За тях съм различен и явно незначим. Това ме улеснява да снимам.
Красотата и естествения живот на тези хора ме зареждат с прясна енергия и забравям горещината.
Небето неочаквано помръква, минава облак и от всякъде потича вода. Хладният душ ме изненадва близо до няколко прасета. Пороят не променя с нищо ритъма в търговията.
Късно вечерта се отзовавам на 140 километра от многоцветния съботен пазар, за да открия друг, неделен в Мюонг Кюонг. Тук етническите групи са различни. Двата пазара са достатъчно мобилизиращи, за да забравя проблема с климата.
На третия ден се чувствам адаптиран към обстановката. Прегладнял, прилагам трите закона на номадите: яж от храната на страната, в която се намираш, не прави сравнения и не сравнявай себе си с никой. Различията обогатяват, приликата обезличава и успива!
След многолюдните, трудоемки пазари, преди да ме грабне атмосферата на други виетнамски провинции, опитвам да усвоя риболовни жестове във водите на реката Ло, ръкав на Меконг.
/ откривам в себе си способност да се нахраня все едно къде /
Любителите на фотография могат да видят три галерии за Виетнам на 16–та позиция в сайта. Следва блог със среден и южен Виетнам, заедно с прелестната Камбоджа.
Весела Коледа на любителите на блога!
Коментар