Антиномиите (добро-зло, красиво-грозно, истина лъжа…) са илюзорни фрагменти, свързани в Цялото. Всяка концепция е двойна, съставена от произнесена дума и непроизнесена обратна концепция. Всеки път когато излагаме някаква концепция, е необходимо да мислим също: “по отношение на”, добавяйки друга концепция. Например : малко, по отношение на … (нещо по-голямо). Голямо, по отношение на (нещо по-малко). Грозно по отношение на (нещо по-красиво) и така нататък. Извън връзката концепцията губи смисъл, не е е възможно да съществува. – Aл. Ходоровски

                                                               /Анна Ивановска/

Не е възможно да твърдим: “това е трудно”. Ако всяка концепция се определя от обратното на същата, зад “трудното” има “лесно”. Не е възможно да твърдим: “за мен всичко е трудно” – коректно е да кажем: “Почти всичко ми изглежда трудно”. Дори деветдесет и девет процента трудност, предполага един процент лесно. Този процент позитивност е по-достоен да определи тоталното от негативните деветдесет и девет процента. Това минимално улеснение е изкуплението на Цялото. – Ал. Ходоровски

                                                        /Анна Ивановска/

Добре е да не определяме човек по неговите действия, а по-скоро да определяме действията му според резултатите. Да не казваме “той е идиот”, а “той направи глупост”. Не “той е крадец”, а “той взе това, което не му принадлежи”. Ако определим човек по действията му, ние го ограничаваме и го отделяме от Цялото. Никой човек не може да бъде определен от друг, по същия начин не е възможно да определим и себе си. Всеки от нас е ефимерна проява на Цялото. Човек е смъртен, Цялото е вечно. Смъртта е индивидуална илюзия. – Ал. Ходоровски

„Човек се мери не по това, което е, а по това, което прави да става възможно“ – Шри Оробиндо

Добре или по-точно истински изживените илюзии, ни правят щастливи. Превръщаме се в творци на живота, който живеем.

                                                      /Анна Ивановска/

Действията са нито лесни, нито трудни. Те зависят от умението на извършителя. Нещата не са скъпи, нито евтини, те зависят от богатството на купувача. Хората не са нито грозни, нито красиви, те са зависими от вкуса на този, който ги гледа.

Нещата и резултатите нямат качества.  Дава им ги публиката. Значението е винаги субективно. Не обичаме ближния си, защото е съвършен, а го считаме съвършен, защото го обичаме.

Тъй като е невъзможно да уловим тоталността на другия, не е възможно да го съдим. Не е правилно да казваме : “той направи зло”, а “бях уязвим спрямо действието му”. Не е правилно да казваме: “той обяснява лошо” , а “не разбрах какво казва”.

Всяко събитие само по себе си е нито позитивно, нито негативно: всички интерпретации са субективни. От респект към социалния живот за предпочитане е да търсим винаги позитивна интерпретация. – Ал. Ходоровски

Няма безлични мисли. Всяка мисъл е маркирана от мястото, епохата и личността на този, който я изразява. Това, за което се говори зависи от това кой, кога и къде говори. – А. Ходоровски

                                       /Анна Ивановска/

Няма незначими въпроси. Въпросите, повърхностни или дълбоки, идиотски или интелегентни – всички имат значение : защото отговорите само на един въпрос са безброй. Стойността на въпроса ще зависи не от неговото качество, а от качеството на отговора. – А. Ходоровски

                                                              / Спити, Индия/

Бих казал и обратното – достигнали до въпрос, вече сме близо до отговора. В противен случай не бихме могли да формулираме въпроса си. Въпросът и отговорът са част от Цялото. В този смисъл всеки въпрос би трябвало да води до нов, който асимптота се приближава до  цялото.

                                                         /Анна Ивановска/

В свят, откъснат от Цялото чувствата не са реакции спрямо реалността, а са интерпретация на реалността. Всяко чувство е резултат на гледна точка. Обектите на желанията не са реални, а въображаеми. – А. Ходоровски

В този ред на мисли: Чувствата, продукт на виталната енергия в човек, се смесват с мисли и заедно представляват смесица от емоции и въображения. Всяка вибрация е енергия, променяща материята, която е израз на енерегия. Причина човек да гради или руши с мислите си. Пример от ежедневието е лекотата, с която соматизираме.

Няма дума равна на себе си. Всеки път, когато я повтаряме, тя добива различен смисъл, защото този, който я произнася, самия той всеки път е различен. – А. Ходоровски

                                          /Ламаюру, Ладак, Индия/

Всичко принадлежи на Цялото. Затова думите не могат да си противоречат. Всяко противоречие е привидно. – А. Ходоровски

Думата винаги представя нещо, води, фиксира в Свят, поливалентен и в непрекъсната промяна. Но ако думата не е Света, тя е част от него. Без думи, Светът, въображаем, изрязан от Цялото, би се разпаднал (в съзнанието ни). Тъй като думата е приблизително интерпретиране на Цялото, индивидуалното съществуване е илюзия. – А. Ходоровски

                                                    /Анна Ивановска/

Думата не може да изрази всичко, тя оперира в контекст от тишини. Тишините на една дума са по-значими от нейния израз. Светът, много повече от това, което се реализира, е също това, което не се реализира. – А. Ходоровски

Думите имат многобройни значения, водещи от частното към общото, от очевидното към необичайното. Добре е да приемаме всяка дума като конгломерат от значения. Тези значения добиват по-голяма или малка значимост според културната система на говорещия. – А. Ходоровски

Светът е субективна визия, формирана от възможности, които избираме между безкрайно много други. Другите възможности са също субективни. Световете, които ни се представят са оцветени винаги от нашата субективност. Можем да строим до безкрай различни форми на Светове, но те винаги са единствено наши, дори не тези на друг. Все едно притежаваме аквариум с риби. Можем да избираме, която риба искаме, но не и да бъркаме за рибата в друг аквариум. Имаме свобода да избираме единствено в определен наложен контекст. – Ал. Ходоровски

                                                           /Анна Ивановска/

Проблемите нямат едно разрешение, а безкрайно много разрешения. Думата няма едно значение, а безброй значения. Символът няма една интерпретация, а безкрайно много интерпретации. Въпросът няма един отговор, а безброй отговори. Обектът не може да бъде наблюдаван от един ъгъл, а от безброй ъгли. Не би трябвало да търсим единствено въображаемо разрешение, единствено интерпретиране, единствен отговор, една гледна точка. Добре е да избираме между многобройни разрешения, интерпретации, гледни точки, това, което е най-полезно за дадено място в даден момент. – Ал. Ходоровски