Новогодишен фотографски калейдоскоп
2015
Благодаря за интереса към блога. Отдавам го повече на фотографиите, отколкото на опитите да пиша. Фотографите, ние често казваме, че снимаме, за да не говорим или пишем.
В спомените си потърсих хубави преживявания по фотографски пътища на места, където при възможност бих се върнал повторно.
Между континетите на първо място слагам Азия – триото Индия, Япония, Китай. Сърдечно клоня към Индия, естетически към Япония, а към провокиращия, разнолик Китай оставам със смесени чувства.
На втори план идват Виетнам, Камбоджа, Пакистан и много интересния Йемен.
/ Долината на река Индус, Пакистан /
/ Вакхан коридор, Афганистан /
Не мога да подмина библейската земя на свръх модерния Израел с прекрасната пустиня Негев.
След Азия идва Африка. Африка, родината на човечеството, земя с невероятна енергия, днес шампион по младо поколение в света. Туризмът, войните и климатичните проблеми напоследък направиха някои много интересни места трудно достъпни.
Сърцето ми тегли към Африка, но коренъите теглят към Европа, застаряваща и прекрасна, изтощена от богато минало, тя прави усилие да се превъзмогне, за да отговори на изискванията на XXI-ия век.
Америките, Северна и Южна отиват трето място, освен Ню Йорк, който не е Америка и за мен най-великият, интересен град на земята. Все още !
Щатите са интересни, различни, богати и винаги с много за откриване. Южна Америка с богатата си, разнообразна Природа, с красиви пустини и следи от стари култури. За съжаление населението, още от времето на Кортес, е убито духом. Това не е духът, с който е импрегнирана Азия.
Идва ред на Австралия и особено на красивата Нова Зеландия със запазена, разнообразна Природа и мили, възпитани хора, преселници от стара Англия. За човек, чувствителен към старини, този нов свят може да се окаже скучен. Аборигените и маорите, подобно на индианците в Северна Америка или инките в Южна Америка, за съжаление са загубили голяма част от духа на прадедите. Културата и традициите им са убити или задушени от нашествениците. Изкуството им с някои изключения и изгубило изразната си форма и е несравнимо с излъчването на старото африканско. Не познавам добре аборигените, за маорите съм убеден и не вярвам преселниците в Австралия да са били по-толерантни.
/ Езерото Пукаки, Нова Зеландия /
За всички тези страни съм писал по нещо в блога, но е факт е, че сърцето ми клони към Индиите, както англичаните са наричали майка Индия, включваща Пакистани и дори преди време Афганистан.
Искам да добавя могъщите масиви в Непал и разнообразното население с безпроблемни, сърдечни контакти.
Япония е отделна планета, единствена по рода си. Японците са със забележителна етика, ненадмината естетика и култ към Природата. Тук всяко нещо има обратна страна, крайностите са скрити в добре овладяно равновесие.
Китай е огромен и провокиращ. „Империята в центъра“, както е бил винаги наричан, е обиден на западния свят от незабравеното унижение с търговията с опиум, внесен от англичаните. Страна, която търси реванш и има растяща амбиция да завладее икономически света. Народът, смазан от диктатури, е възпитан да работи без да роптае. Чувството за индивидуалност е чуждо на китайците. Погледите им са обърнати към бъдещето, докато миналото може само да ни учудва и учи. Идеограмите на китайското писмо определят начина на мислене на китайците и показват колко различни могат да бъдат хората.
Връщам се към Израел, където наред със главозамайващата динамика в страната, са събрани всички световни кухни и култури на придошлите отвсякъде евреи.
На две крачки се намира Египет, който посетих със съвсем слаб опит във фотографията. Място незабравимо за повторно посещение – освен Александрия и Кайро, с фелук по дължината на Нил. Звучи страхотно, нали?
Ако трябва да наименувам проект, който следвам (в моя случай без стриктна програма), той би се наричал « Земята и Хората ». Земята навсякъде разнообразна и прекрасна и човекът, този най-интересен земен феномен.
Да не пропусна пустините, тези невероятни места, където човешкият дух се пречиства и вибрира според усета на всеки.
Новата 2016 година се очертава напрегната и важна за света. Един ден и без да се бавим ще добием ли съзнанието да опазим гостоприемната ни планета и себе си?
декември 30, 2015 час 16:23
Честита да е Новата! И с още по-дълбоки небеса от новозеландското и намибийското тук 🙂
декември 30, 2015 час 20:33
Благодаря Галина.Честита да бъде! Както и това Тук, което е навсякъде и това навсякъде, което е Тук.