Заедно

Заедно-2                                                                    / Benares, India /

Дълбоко в нас страхът от самотата ни събира (така правят и животните, от които произлизаме), кара ни да преодоляваме различията си – няма еднакъв човек на земята – и ако не ги преодолеем, се мразим, ставаме расисти, правим войни и убиваме.

Чувстваме се най-добре заедно, когато това, което ни събира, ни надвишава – то е зрънцето в нас, на което дължим второто Sapiens на Homo Sapiens. Търсенето и възможността да надминем себе си ни позволява да ставаме хора.

Заедно                                                               / празник Inti Raymi, Sacsayhuman, Cusco, Peru /

Подобно на животните в Природата, най-добра сигурност намираме, когато сме в група.

Заедно                                                                           / Sofia, Bulgaria /

/ Paris /

С огромния си арсенал от мисли, въображение, емоции и интуиция, измисляме системи, които ни събират. Семейство и училище, професия, квартал, село, град, държава, политическа група, религия, секта, мафия, фейсбук, футболен екип, марка обувки, жсм… – те правят да живеем във въображаемото ни заедно.  Индивидуалистите, в защитната си елитарност, също се наместват под чадъра на някаква общност.

Заедно-4

                                                                              / Timaru, New Zealand /

Ако не сме заедно, не е възможно да съществуваме. Технологиите, на които все повече робуваме ускоряват времето и уж ни помагат, но за сметка на отношенията между хората . Искаме да разберем мистерията на живота, но все по-системното отрязване на връзките ни с Природата,  унищожава това, от което произлизаме, включително и себе си.

Заедно 1                                                                                 / Paris-plage /

Без да се оглеждаме в другите хора, не е възможно да реализираме своята уникалност. Контактите ни заставят да се променяме и да утвърждаваме разликите помежду ни. Те ни обогатяват, а когато не ги приемаме, ни товарят и понякога водят до невероятни ужасии.

Заедно - copie                                                                                / Dogon village, Mali /

Във фотографиите  на обществени места хората са заедно и същевременно най-често всеки със себе си.

Заедно-6                                                                            / Pughe, Yunan, China /

Софиянци, изпълнени с надежда за промени, посрещнат цар Симеон на Цариградско шосе. Доволни и заедно.

Заедно                                                                         / Цариградско шосе в София /

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Един отговор към “Заедно”

  1. Галина says:

    Никога не мога да разбера напълно ‘маршрутите’ на собствените си асоциации, но това есе за секунда ме върна в този стих на Виолета Христова:

    ГЛАВА XII: СТИХ 7

    Блажен е, който не очаква,
    защото всичко ще се сбъдне…
    Върви по пътя си нататък –
    от изгрева и чак до тъмно…
    Мълчи и никъде не стига,
    защото всъщност си е там.
    Не бърза да догони другите,
    и винаги се случва сам.
    Изпраща погледа си в тебе,
    но погледът не става мост.
    Ръцете му не търсят близост,
    очите му не са въпрос.
    И той не е разочарован,
    не е дори разколебан…. и т.н.

    Заради погледа като обект на размисъл ще да е.
    Хубав вторник!

Оставете коментар

*