Япония не ме напуска и искам да добавя няколко впечатления към предните блогове.

За европейски очи девойките в някои квартали на Токио  са екстравагантни, но японците не им обръщат особено внимание. Те си доставят удоволствието да са по-различни.

В Япония се правят събрания за подготовка на събрания и се сервира закуска.

Метрото или влаковете са чудесно място за възвръщане на сили, все едно за коя възраст и обществено положение. Няма кой да ви стресне или да открадне нещо. Топъл, почти нежен глас ви припомня идващата спирка.

Когато изтървете нещо, при нас се чува възклицание: “мерд”, “шит”, “да му…” и така нататък. Японците под сурдинка промълвят “жалко” – (zanen) или дискретното възклицават ала-ала!

Напролет и наесен идва голямата грижа да се чистят падащите цветове или листа.

Движението в страната е от ляво. Това включва тротоари, пътеки в летища, връзки в метрото, ескалатори…

Чанта, все едно какъв калибър, не се слага на земята. Ако няма свободно място, просто не я оставяте. Кошниците в супермаркетите също не докосват земята. Плащате продуктите си, касиерката ги прехвърля от една кощница в друга, след което спокойно, на специална за това маса, ги подреждате  в чантата си. Някои възрастни хора за удобство пазаруват с велосипед.

Човек не се храни и не пуши на улицата, а още по-малко в метро или в автобус. Топката сладолед се консумира до бутката за сладолед. Мотивът за всичко е респектът към обществото.

В Япония децата се наказват с изгонване от вкъщи. Станат ли послушни, могат да се върнат обратно. Бебетата не ползват биберон, рядко ги чувате да плачат или крещат. Дете не се бие. В момент на силен яд евентуално го шляпвате леко по опъкото на ръката. Нос не се чисти на публично място. При настинка, с риск за задушаване, деца и възрастни подсмърчат. Така и не разбрах кога и къде хремавите облекчават дихателните си пътища. Аргументът, че звукът от подсмърчане е по-неприятен от самото изчистване на носа, очевидно не е достатъчен.

Във японските влакове, както в самолетите седалките са обърнати в посока на движението. На терминала почистват купето и обръщат седалките в обратната посока. Първият бърз влак е бил наречен Кодама – Ехо, следващият, по-бърз модел, се казва Хикари – Светлина. Сега влаковете са още по-бързи и се наричат Нозоми – Надежда. Следващото наименование се очаква да бъде “Светкавица” – влакът вероятно ще пристига едновременно с тръгването.

В страната не се чува звън на телефон или някой да говори високо. Въпрос на дискретност и респект към околните.

В Европа заключваме вратите си в посока на часовниковата стрелка. В Япония това става в обратната посока.

Визитна картичка, сметка в магазин, карта виза или сервиране на храна, се подават винаги с две ръце.

Камбаните в Япония са извън храмовете и ги бият откъм външната им страна.

Електрическите кабели в София, понякога извън сградите, са в невероятно безредие. В Япония те са винаги отвън и в съвършен ред. Не видях работник без ръкавици, сякаш се работи в операционен блок…

В Япония отивате на театър в единадесет сутрин до пет следобед и оставяте обувките си на гардероб.

В кината, когато отивате до тоалетна, може да оставите портмонето си на стола, за да ви пази мястото.

Според Сартр разликата между работниците и буржоазията е, че едните мият ръцете си преди да отиват в тоалетна, а другите след това. Японците мият ръце и в двата случая.

Накрая от това, което се сещам е, че пералните машини в Япония перат със студена вода. Така и не разбрах защо.