„Отначало вибрирал безкраен хаос, пресечен от музикални звуци и цветове. По-късно звуците се превърнали в букви, а те се комбинирали в думи.“, се казва писанията.

В древно индийската култура думите намират място в съдържанието на Ведите, но без връзка с божествения свят. Боговете идват по-късно, създадени от вече говорещите хора, а Ведите, „продукт на Всемира“ нямат автор – никой не се съмнявал в съществуването на Вселената. Упанишадите идват по-късно. Те поматат да проникнем в дълбочината на текстовете, а с техните автори се появява и света на боговете. Те се раждат от думите. Първите лингвисти и граматици са се родили в Азия.

                                                                                        /Спити, Индия/

През 7-6 век пр. н.е., за разлика от браманизма, конфуциизма и будизма, Тората, първата книга в монотеизма, наречена от гърците Библия, въплащава божите слова: “в началото беше словото” – думата става Господна. Парадоксално оралните традиции дотогава са се предавали много по-точно от последвалите ги писмени преводи. Затворен в букви и думи, за да не се превръща в идол, налагало се текстът на Тората да се допълва в Талмуда – написаното да остава отворено за безкрайни тълкования до днес.

Многобройните преводи на гръцки, латински и арабски наслагвали грешки. Затворени във все по-канонизирани интерпретации, текстовете превърнали религията от път към духовно отваряне, към задушаване на обреченото на манипулации човечество. В много страни това продължава до днес.

                                                           /Сиктинска капела, Рим/

Човешкият дух, материята и енергията са неделимо свързани. Светът е един. Каква по-голяма привилегия от живота. От нас зависи как да я ползваме.

                                                                                          /Кунминг, Китай/