Лица на хора с естествен израз и директен поглед е благодат за фотографа. Срещат се рядко и най-вече в изолирани места сред Природата в свят, за съжаление на доизживяване.

Пастирите Химба живеят и оцеляват във все още нормална за тях среда. Силните им тела, обитавани от естествена витална енергия, реагират според обстоятелствата. Кодовете за комуникация са в безконфликтен контакт с околната Природа. Ловците ползват езика на животните, избягват силовия контакт и взимат само необходимото, за да живеят. Грешките им ги наказват и поучават. Силата на Природата създава недвусмислени закони, живяни с ферплей. Шаманът, за да помогне,  прави връзка със заобикалящите племето видими и невидими светове (енергии) и възобновява нарушената хармония. Мостът е тялото, където грубо и субтилно се срещат без деформации, присъщи на градския свят. Човекът с респект към Природата, под нейно влияние, се превръща в мярка за всичко.

Трудно достъпни за туристи, далеч от амбициите и апетита на цивилизования свят, тези хора нямат друга грижа, освен най-естествено да споделят живота помежду си.

Тази все още чиста Природа се намира на границата между Намибия и Ангола.